Между Ст. Джулианс и Флориана

През целия си престой в Малта бяхме на хотел в Сейнт Джулианс (St. Julian`s) -  град, който най-добре бихме описали, като го сравним с нашия Слънчев бряг. Да, пълен е с хотели, барове, заведения, ресторанти, магазини и разни атракции за туристите.

Всичко това всъщност никак не е лошо, когато човек точно заради това е дошъл. А извън главния сезон също означава и доста приемливи цени в хотелите, което привлече нас.

Освен това от Сейнт Джулианс никак не е трудно да се хване автобус и да отидете където ви се ходи. Това често включва ходене до Валета и там от главната автогара вече наистина има връзка с всяка една точка на острова.

Днес ще разкажа малко за С. Джулианс, Слима и Флориана, градове, през които минава пътят до Валета.

Както споменах, Сейнт Джулианс и в частност Пачевил (Paceville) е центърът на нощния живот  на острова. Ако има концерт, парти, някой известен DJ (например Chemical brothers), то мястото на събитието е с 99% правдоподобност Сейнт Джулианс.

Освен меломани тук идват и хората, ценящи изтънчената кухня, защото това е районът на едни от най-добрите малтийски ресторанти.

Който търси плаж, няма да се зарадва, тъй като пясъкът по бреговете на Малта е оскъден и Сейнт Джулианс не прави изключение. Ние видяхме една малка плажна ивичка до нашия хотел, но не ни впечатли с нищо. Мисля, че хората по-често ползват каменните плажове, изсечени в крайбрежните скали и пригодени за лежене на слънцето.

Но хубавото все пак е, че, когато човек иска да хапне или да се позабавлява, има заведения за всеки вкус и  джоб и понеже не беше висок сезон, не забелязахме да е прекалено шумно или опасно по улиците.

Решихме да си направим разходка по брега в посока Валета, за да разгледаме и всичко, което всеки ден виждахме от автобуса. Впечатление прави, че навсякъде е застроено. Абсолютно навсякъде около Валета е така. 

Въпреки това има части, за които малтийците са се погрижили да служат за разходка, за почивка, за детско игрище. И така се е оформила една зона над брега с малки градинки, детски площадки, тротоар за джогинг или ролери. До нея минава пътя за автомобили, после пак има тротоар и след това вече са сградите.

От Сейнт Джулианс неусетно се влиза в Слима.  Това е следващият град. Тук вече няма хотели (или поне не толкова), средата изглежда като градски, жилищен квартал. Но разходката над брега продължава да е приятна. В заливите има закотвени множество лодки, платноходки и моторни яхти. 

Малта е почти в средата на Средиземно море и за това e и често предпочитана за презимуване на яхтите на чуждестранни собственици.

След дълга разходка, през която се нагледах на най- различни плавателни съдове, стигаме до Флориана.

Още един не-туристически град. Флориана е на практика предградие на Валета. Още първия ден ми хвана окото интересната църква на Св. Публиус от дясно на пътя, малко преди терминуса пред портите на Валета. 

Флориана има едно приятно, зелено излъчване и е като оазис между застроените пространства, които я заобикалят.

Малко след началото на града се простира градинита на Св. Филип (St. Phillip`s garden), а пред входа на градината видяхме единствената църква, построена в стил, различен от барок. Това е неоготическата методистска църква, днес ползвана от правителството на Малта и позната ката Робърт Самут Хол.

В градината на Св. Филип видяхме „Cat caffé” – официално обозначено място за хранене на бездомни котки. Интерсна идея, малко инфо на английски тук.

Завършихме деня с разходка в градината, наслаждавайки се на тишината и спокойствието, което предлага, чудейки се дали вече сме видяли най-хубавото от Малта.

Предстоеше ни да посетим Гозо, втория по големина остров от Малтийския архипелаг, но за него ще разкажа следващия път. :)

На югоизток от Валета – 3 града, мегалитна история и превъзходна морска кухня

Точно срещу столицата на Малта от другата страна на Голямото пристанище (Grand harbour) се намират Трите града: Коспикуа, Сенглеа и Виториоса. Намират се върху три полоострова, един до друг, разделени от заливи, ползвани за пристан на яхти и местните рибарски лодки.

Градовете са по-стари от Валета и са били първото укрепено място, изградено от рицарите след пристигането им тук. Трите града са също познати и със старите си имена: Биргу, Л-исла и Бормла, които са ползвани преди Голямата обсада на острова през 1565.

Тогава рицарите успяват да отблъснат отоманската флотилия, решила да уголеми империята на Сулейман Великолепни с още една държава и на практика спират отоманските амбиции за нови завоевания по море.

След победата градовете получават нови имена Vittoriosa – Победоносен, Коспикуа – Забележителен и Сенглеа на името на великият магистър Клод де ла Сенгле.

Днес трите града подобно на други градове и градски части около Валета са се слели в едно и през целия път от Валета до тях няма да напуснете градска среда. 

Преди да влезете в Коспикуа ще минете покрай високи кранове и докове- единствената силно индустриална зона на инак туристическия остров, но от цялата индустрия обикновено се виждат само споменатите кранове.

Трите града въпреки непосредствената си близост до столицата са доста по-рядко посещавани от туристи и това ги прави по-тихи и по-спокойни от най-натоварените туристически места тук.

Добър начин да разгледате градовете е “Harbour cruise” – круиз по Големото пристанище или да си хванете морско такси между градовете. Пешеходна обиколка на трите града е малко изморителна, тъй като не можете да преминете от един град в друг, а винаги трябва да се върнете от полуострова, за да достигнете до следващия ръкав. 

Но, ако това не ви пречи и обичате разходки със спирки за кафе, бира, нещо за хапване, тук ще си прекарате прекрасно.

Пред укрепленията на Трите града се намира Паола. Град, горд с мегалитната си история. Тук може да посетите Хипогеума (Hypogeum) и Таршинските мегалитни храмове (Tarxien Temples).

Хипогеумът е смятан за върховна историческа забележителност на острова. Става дума за подземен некропол на възраст около 5 500 години. Но достъпът не е никак лесен. 

Археолозите стриктно опазват много крехкия атмосферен баланс на некропола и допускат само групи от по 10 души по няколко пъти на ден. Така че, ако искате да го посетите, ви е нужна предварителна резервация. Препоръчва се най-малко 2 седмици в аванс. 

Резервацията можете да направите на www.heritagemalta.org и по-точно тук.

Другата историческа забележителност наблизо са  Таршинските храмове. Тук се влиза по- лесно и резервация не ви трябва. 

Храмовете датират от 3600 – 2500г пр. Хр. и отново са градени от огромни каменни блокове и напомнят за Ħ-agar Qim и Mnajdra.  Уникалното тук е, че върху блоковете има различни изображения, било то релефи или фигури.

Освен това тук е намерена голяма статуя на „жена с едри бедра” :),чийто стил прилича на статуетките на Спящата жена в Националния исторически музей във Валета. 

 Ареалът не е много голям и около 40 минути до един час са достатъчни, за да го разгледате на спокойствие.

Продължавайки на югоизток, не след  дълго се стига до малко рибарско селце Марсашлок (Marsaxlokk).

Заливът на селцето е втори природен малтийски пристан след Голямото пристанище и е дом за около 70% от малтийския рибарски флот. Това го прави пръвоизточник на най-добрата и прясна риба на острова.

Всяка неделя от рано сутрин се провежда рибен пазар с такава посещаемост, че е лесно да си помислим, че цяла Малта е дошла да пазарува тук.

Нас ни посрещна най-синята морска гледка, която бяхме виждали. Морето сякаш се сливаше с небето без видима граница между тях.

Пристанището е пълно с типични малтийски малки дръвени лодки, боядисани в пъстри цветове.

Пазарът е разделен на две части. Класическият битак, какъвто го познаваме, се намира в началото. Но после постепенно прераства в рибен пазар, където имах чувството, че се продават всички видове средиземноморски риби.

Имаше акули, змийорки, лаврак, скумрия, риба меч, октопод, скариди, каламари ... и още много други.

Втората линия от брега (първата са сергиите с риба) е от ресторанти. Естествено, че по-вкусна и прясна риба от тук едва ли има някъде в Малта, така че е разбираемо, че не издържахме на изкушението и хапнахме. И трябва да кажа, че не сбъркахме. Рибата беше превъзходна.

След обяд и бира/кафе се върнахме обратно в хотела и по пътя вече планирахме къде да отидем на другия ден. 

Решихме това да бъдат местата, около които всеки ден минавахме по път за някоя „забележителност” и оставаха пренебрегнати, въпреки красотата си.

На верните ни читатели с любов

Мина доста време от последния ни пост. За това с гузна съвест оставям тази бележка. В момента работя по новите постове, така че в най- скоро време ще има такива.

Първо ще довършим сериала за Малта, за да приключим със започнатото вече, а после ще дойде ред и на други дестинации.

Благодарим ви за търпеливостта и се надяваме новите материали да ви харесат.

В и П.  :)