Мerħba lill Мalta – Добре дошли в Малта

От самолета слизаме доволни. Доволни, че вече сме на земята и ни чака само пътуването до хотела, бира на терасата и приятни сънища. Малта не е чак толкова далеч, но от София до Валета пряко лети само AirMalta и по пътя правят междинно кацане в Атина, така че задните части наистина виждат път :). 

нашият най-добър приятел в Малта

От доста време следяхме температурите на островите и те си оставаха стабилно около 20°С, което е нормално за края на ноември/началото на декември. След нулевите градуси в София, направо си беше за къс ръкав.

Климатът на Малта има два сезона: сухо и горещо лято и мека и дъждовна зима. Като най- приятни месеци за пътуване се препоръчват април/май и септември/октомври.  Ние позакъсняхме малко, но времето в последстиве се оказа приветливо.

Първата сутрин беше леко мрачна, но нашето настроение си остана слънчево. Веднага след закуска решихме да се запознаем с острова като започнем от столицата Валета. 

В автобуса си купихме седмичен билет, важащ за всички линии на Малта, така че срещу 12€ си осигурихме превоз от всички точки на острова и общо взето спокойствие относно транспорта. Друг вариант е дневен билет (2,60€). 

За наше голямо съжаление пристигнахме няколко месеца след като Малта се беше простила със старите си английски автобуси  Лейланд от 50-те  и 60-те години на 20.век, а вместо тях е въведна нова система- ново разписание, нови линии, нови цени и нови автобуси. Удобни, лъскави – но безлични...

(Разбирам жителите на островите, че удобстовото,  а може би и безопасността, са им по-мили от романтиката на старите автобуси  и че за туристите все пак има движещи се „туристически линии”,  обслужвани от тези мохикани на пътищата – но все пак, като чужденец и турист, съжалявам малко. :(  

За колите и автобусите на острова ще има отделен пост- толкова ни впечатлиха, че си го заслужават.

След около 40 минути пристигнахме на автогарата във Валета. Въпреки че разстоянията тук не са големи, пътуването отнема време, защото областта около столицата, дори и разделена на отделни градове, де факто е една гъсто населена конурбация и градовете са по-скоро квартали на едно общо цяло.

Поради тази причина задръстванията  в тесните улици не са нищо необичайно. Ако сте в района на Слима и целта ви е Валета, можете да се качите на морско такси. Цената е 1,50€ в едната посока и бързи моторни лодки тргват на всеки десетина минути. Освен че стигате по- бързо, представям си, че в летните месеци е и много по-приятно от претъпкания автобус.

с морско такси от Слима до Валета

по пътя може да разгледате Manoel Island

Валета, както и други градове в Малта, е крепост. Укрепленията на централния вход на крепостта се оказаха в реконструкция по проект, приключващ 2013 и от него вияхме само скелeта и платна, закриващи ремонтните работи. 

За това нека да чуеме нашия хартиен гид: построена след края на „Голямата обсада”  (неуспешен опит на турския султан Сулейман Великолепни да превземе острова през 1565), основите ѝ са положени през 1566. Съвременните размери на самият град са 1000м на дължина и 700 м на широчина, а валетиянците са 7000 на брой.

Градът се намира над „Голямото пристанище” срещу Трите града:  Виториоса, Сенглеа и Коспикуа. Хубава гледка към тях има от Upper Barrakka gardens, към които се запътихме.

Преди да стигнем до тях обаче се натъкнахме на туристически център. Ако сте в Малта, посетете такъв – има много материали, карти, брошурки- безплатно. ( това го казвам, за да послужи като инспирация на туристическите центрове у нас ;).

Upper Barrakka gardens е приятно местенце с прекрасна гледка и ако ви се случи да сте там в 12.00 на обяд, можете да присъствате на всекидневния ритуал на стреляне с топ, който едно време е приветствал флотилиите в пристанището.

Трите града и Голямото пристанище

След кратка разходка обаче  дъждът ни убеди да влезем в катедралата на Св. Йоан.

Храмът е от 1578 година и е служил като монашеска църква за нуждите на малтийските рицари.

Малта и до ден днешен е доста религиозна държава-  тук  има 359 църкви. Преобладава църковна архитектура в бароков стил, има много малко изключения, а катедралата Св. Йоан не е от тях. 

Това, което я прави гордост на столицата, се крие вътре. А именно- фреските на най-знаменития малтийски художник – Матия Прети, изобразяващи сцени от живота на Св. Йоан. Освен стенописите храмът съхранява и няколко творби на друг велик художник  - Караваджо. 

Вътрешността на храма се състои от просторен наос с богато изписан таван и от страни на наоса се намират ниши, където са параклиси на отделните нации, от които произлизат рицарите от ордена на свети Йоан. Ако сте забелязали, малтийският кръст има осем върха – колкото са и държавите, излъчвали рицари, присъединявали се към ордена. 

 

тук не се купуват свещи, а време - срещу дарение в касичката ви светва свещ

Подът на храма е много шарен и разделен на карета  като шахматна дъска. Като погледнете по-отблизо, се виждат най-различни леко морбидни изображения – черепи, скелети, кокали и т.н. и има защо. Това всъщност са надгробни плочи на рицари, погребани тук.

След като разгледате катедралата, обиколката продължава през катедралния музей. В музея, където важи билета за посещение на църквата и де факто е нейна част, се намират картините Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител и Св. Жером на Караваджо.

снимка: wikipedia

Освен това има и експозиция от църковни одежди, средновековни сборници с църковни химни и ноти, а ако обърнете внимание, ще видите и няколко творби на Албрехт Дюрер.

С надежда да е спрял дъждът излязохме отново из улиците на Валета. Уви, вали и явно днес не е денят за дълги разходки на открито, затова завиваме към следващия музей – този път Националния археологически. 

Музеят е скромен по размери и ние имахме късмета да го улучим точно по време на ремонт. Най-добре представена беше неолитната история на островите със снимки и модели на мегалитните храмове, които планувахме да посетим. 

Впечателние правят няколко глинени фигурки на много добре сложени мадами. Най-известната от тях  е „Спящата жена”- чест  мотив на пощенските картички и сигурно толкова популярна тук, колкото е и Мадарският конник в България. 

Тук ще си позволя да кажа, че въпреки малката си територия, Малта е благословена с най-различни музеи за най-различни неща и обикалянето на абсолютно всички  би било доста трудоемка задача. Тук е добре да прецените сами какво точно искате да видите и  с лека ръка да пренебрегнете останалото. (За да не ви е лесно – във всеки музей има нещо уникално, което, ако не видите, все едно не сте били в Малта :) )

Остатъка от времето си във Валета за деня решихме да прекараме в  разходка из улиците, за да усетим атмосферата на мястото и да го караме по-леко с музеите, защото това, което видяхме, доста ни насити визуално.

През 1942 г. населението на островите получава ордена George Cross, който е  най-високото звание за цивилна смелост.  Кралят на Великобритания удостоява с него тогавашните си подданици след 154-дневни непрекъснати бомбардировки над островите.

Малтийската градска архитектура се характеризира с тесни улици, сгради на няколко етажа с входове много близо един до друг. И още- с нещо, което леко ни припомни България – остъклените балкони, които тук са (както всичко друго) доста малки,но пък са цветно боядисани и придават характерен чар на улиците.

Магазините и витрините във Валета често изглеждат като от 30-те- 40-те години в Англия и съчетавайки бароковите сгради наоколо с изявен ретро дизайн, се постига интересна комбинация между старото и не до там новото в стиловете на градската архитектура на столицата. 

това е витрината - магазинът е 6 входа на ляво

 

Светлата част на деня свършваше и с уговорка да се върнем отново, тръгнахме към отправната ни точка за повечето ни пътувания из Малта – автогарата, местния Бус-Терминус, както започнахме да го наричаме :)

фонтанът на автогарата във Валета

Валета предлага прекрасни панорамни гледки, затова ще се разделим за днес с още една :)

Малта – островът на рицарите

картинката идва от: http://flagspot.net/flags/mt.html

Малта е малка държава, намираща се 100 км южно от Сицилия и около 300 км северно от Тунис. Състои се от три по-големи острова – Малта, Гозо и Комино, и още няколко мини островчета. Целият архипелаг е толкова малък, че обикнвено на картата на Европа почти не се забелязва. А всъщност площа му е 316км², върху които живеят 416 000 жители.

Малка по размер, но значителена исторически, Малта е една много красива морска държава с вълнуваща история и много топъл климат.

В следващите няколко поста ще ви покажем островите така, както ги видяхме ние.

Преди пътуването знаехме за Малта само нещата от обща култура, затова потърсихме по-подробна информация. За целта първо се обърнахме към интернет, но българските източници бяха наистина оскъдни, а някои даже твърдяха, че три дни са напълно достатъчни за Малта и повече няма какво да се прави или види там.

Останахме си с уикипедия и уикитравъл, малтийския държавен сайт за туризъм http://www.visitmalta.com и намерението да купим пътеводител от типа на Rough guide или Lonely planet. Проверихме на доста места, но никъде не ни зарадваха с какъвто и да е пътеводител нито на български, нито на английски. (Според търговците никога не е излизал такъв на български.)

Мислехме да поръчаме директно от Lonely planet или да свалим пътеводителя от тяхната страница (платена услуга), но накрая мързелът надделя и оставихме покупката за там. Но в последния момент все пак ни се усмихна късметът и купихме един на Lonely planet от книжарницата на летището в София точно преди полета.

Малта, като всяка малка държава, винаги е била привлекателна за по-големите сили: за някои поради това, че им е на път към други завоевания, за други- защото е наблизо.

Едни от първите, оставили следа в историята на островите, са финикийците (смята се, че именно от тях са усвоили корабоплаването), но това не са първите обитатели на Малта.

Името на първите обитатели не е запазено до днешни дни, но част от тяхното културно наследство- да. В Малта можете да видите едни от най-старите постройки в света. Мегалитните храмове, намиращи се тук, са между 5600 и 4500 години стари.

Освен това можете да се натъкнете и на загадка, която още не е намерила решението си. Става въпрос за „колесните коловози”- следи, оставени в скалите, приличащи на коловози, но необяснени до ден днешен.

След финкийците се появяват римялните, след тях в 9. век Малта става за малко арабска, след което през 11. век става държава на норманите. Известните рицари на ордена на св. Йоан, познати и като хоспиталиери или малтийски рицари, владеят острова от 1530 до 1798 и след кратко френско интермецо островите отиват в английски ръце. От 1964 островите са независими, от 2004- в ЕС.

Всичките тези различни култури са оставили по нещо, допълващо малтийската култура. Така от финикийците са останали типичните матлийски лодки luzzu и kajjik и навика лодките отпред да имат изрисувани очи, пазещи моряците.

Арабското влияние най-вече се усеща в езика на малтийците, който принадлежи към семитските езици, заедно например с иврит. Малтийският е единственият език от групата, който ползва латинската азбука.

Следващата култура, станала съществена част от малтийския манталитет, е християнската и в частност тази на рицарите хоспиталиери. Известни с високо оценяваните си бойни умения и дълбоките познания по медицина, от които са се възползвали в болниците, основавани от тях още от времето на кръстоносните походи.

И последни по присъствие, но не и по влияние тук са британците. Освен някой типично британски гледки по улиците (червени телефонни кабини, пощенски кутии, автомобили с волан от дясно ...) са оставили и езика си и английски е втори официален език във Малта.

След кратък увод вече можем да започнем разходката ни из средиземноморският остров :).

Практични размисли за пътуването

Пътуването е прекрасна дейност, луда любов, пристрастеност, начин на живот, нужда, удоволствие ... има много думи, описващи пътуване- дейност, която за всеки може да означава нещо различно, но всекиму познато.

За да може човек да има добро качество на живот една от препоръките е именно да отиде поне ведънж годишно на ново и непознато за него място. Естествено следва въпросът Къде?. А може би определящият и по-често задаван въпрос е: Колко ще струва?.

В този текст ще споделим няколко начина за по-икономично и нетрадиционно пътуване.

Първо да изберем къде искаме да отидем. ... Това е въпрос на лични предпочитания и ще го оставим на вас, нашите читатели :). След това- къде бихме искали да отседнем. В следващите редове ще споделим някой идеи.

Настаняване

Хубаво е да погледнем в www.booking.com, www.expedia.co.uk, www.opodo.co.uk, www.kayak.com, www.travelocity.co.uk. Това са портали (изключение прави booking.com), където можем да проверим за самолетен билет + хотел, само самолетен билет или само хотел, предлага се букване и на кола под наем. Тези портали са дефакто големи международни онлайн туристически агенции.

За да се ориентирате в тях, ви трябва владеене на чужд език. Не е задължително английски, има различни езикови версии, обикновено окончанието на уеб адреса се променя: така expedia може да е .de .fr .it и тн. подобно и за другите портали.

На български можете да потърсите инфо за хотел или да го резервирате в booking.com.

По този начин можете сами да проверите цените, локацията и условията, които предлагат– booking.com съдържа и отдел оценка на хотела, също както tripadvisor.com, който пък на свой ред предлага препратка към търсачките expedia, така че нещата са навързани :). 

Оценките на хотелите са писани от действителни клиенти, а порталите се отнасят много строго към хотелите, неуспяващи да предложат услуга, отговаряща на цената/категорията на заведението, така че оценките са авторитетни.

И така, след като сте проверили онлайн за настаняването в дестинацията, не е зле да се поинтересувате дали случайно дестинацията не се предлага и от туроператор, който би могъл да предложи в някои случаи и цена по-ниска и от голям интернет сайт. А вие на свой ред да ползвате услугите на туроператора само за резервация на билет+настаняване.

Освен хотелска стая вариант за настаняване са и къщи или апартаменти под наем за кратък срок от време. След като впишем holiday rentals и съответната държава в гугъл, резултатите не закъсняват. (Примери много :))

Това са малко или много традиционните видове настаняване. Но има и други ;).

Първо ще спомена http://www.couchsurfing.org/. Това е начин да се насладите на някоя от хилядите дестинации по цял свят включително и Антарктика и да не платите абсолютно нищо за настаняването. За целта е нужно да си направите регистрация в сайта и да станете част от глобалната общност на пътешественици.

Идеята е да предоставите и да ви бъде предоставена възможност да гостувате на хора, направили си регистрация в системата, по начина, по който ви идват на гости приятели или роднини. Вашият домакин обикновено ще ви даде полезни съвети къде да отидете, какво да видите, а може и сам да ви покаже местните забележителности.

И докато става въпрос за безплатни неща, ако случайно домакинът ви няма възможност или желание, или време, или ... можете да проверите дали на място не се провежда нещо от типа на безплатна туристическа обиколка на града. Да, :), безплатна-(https://www.facebook.com/unitedeuropefreetours), в това отношение България е на едно много добро европейско ниво : http://www.freesofiatour.com/.

При канапеното сърфиране не всеки домакин е готов да ви предостави легло за нощувка, някои от тях предпочитат да се срещат с непознати хора на публични места, за кафе, биричка, чаша вино и да ви послужат като местен гид, но това винаги е отбелязано в профила на човека в сайта.

Ако ви се иска да прекарате повече време на едно място, а и имате възможност да предоставите подобно удоволствие на някой друг, разгледайте някой от home exchange (дом на заем) сайтовете.

Тук ще намерите хора, който са съгласни да ви предоставят своето жилище, апартамент, къща за определен период от време, ако вие сте съгласни да им върнете жеста. Тук също се иска регистрация, но освен това и такса, за да регистрирате вашата къща или апартамент. Таксите на различните сайтове варират, но може да се каже, че са до около 100 USD годишно. Такива сайтове са: http://www.homeexchange.com/, http://www.homeforexchange.com, или http://www.knok.com.

Идеите за безплатно настаняване може и да изглеждат налудничави или подозрителни, но както couchsurfing, така и home exchange сайтовете имат система за установяване и удостоверяване на личността на членовете си (реални хора, реални адреси) така и система за оценка и обратна връзка, която до голяма степен е гаранция.

Сега след като сме избрали къде ще отседнем, трябва да намерим и начин как да се предвижим до там. В началото на текста споменах онлайн туристическите агенции, на чиито страници можете да потърсите само билети за самолет. Освен това е и задължително да проверите нискотарифните авиокомпании, чиито имена няма да споменавам, тъй като смятам, че са добре известни всекиму.

Ключът все пак е обаче в проверката на няколко места, имало е случаи, когато примерно в expedia се намира по-ниска цена на пътуване, отколкото при нискотарифните авиокомпании, така че добре е да се проверява.

Освен това може да се използват и метасърч търсачки и ценови агрегатори (търсачки, които сравняват множество резултати от различни сайтове в интернет вместо нас) като www.hipmunk.com например.

Когато става въпрос за по-кратки пътувания, има и още по-евтин вариант. Автостоп. Сега нямам предвид да застанете на някой разклон и да чакате някой самарянин да ви качи, след като ви е валял три часа дъжд или вече сте толко премръзнали, че не можете дори да кажете за къде пътувате :).

Не, вече е 21. век и има и по-удобен начин за автостоп. Пиейки си чая в къщи, можете да проверите в http://3na100.com, http://www.team4trip.com/, а ако искате да пътувате в чужбина проверете в http://www.freewheelers.com, http://www.roadsharing.com/, http://www.autostop.cz в цяла Европа има множество такива сайтове.

Идеята е да си поделите транспортните разходи с човек, пътуващ по същото направление като вас (зависи от договорката ви) или вие да си намерите някой, който да качите срещу част от пътния разход.

Приятни пътувания ви пожелаваме!

П.с. ако имате опит с някой от споменатите сайтове и бихте искали да го споделите, ще се радваме да оставите коментар :)

Актуализация: първи остави коментар Бойко Благоев от Фрий София Тур. Прегледайте коментарите за да видите списък с десетки градове по целия свят, където можете да се уредите с безплатна обиколка. :)

Музей на социалистическото изкуство в София

За този музей за първи път разбрахме от един от сутрешните блокове на телевизиите и още тогава (през Септември, рязането на лентата беше на 22.) решихме да го посетим.

След малко търсене установихме кога е почивният ден на музея и какво му е работното време и тръгнахме към жк. Изгрев.

По пътя си спомняхме за музея на бригадирското движение в Димитровград (http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_07.html), който някак страда от недофинансиране и би могъл да допълва естествения архитектурен резерват на града. Всичко това бяхме много любопитни да сравним в новооткрития музей в София.

След кратка разходка в хладното утро стигнахме на мястото (намира се точно до КАТ, на улица Лъчезар Станчев 7) и ни приветства една чисто нова сграда, обградена със здрава ограда, бариера и охрана зад стъклото на „КПП-то“.

Още на от паркинга се вижда първият експонат – червената петолъчка от бившия партиен дом.

Приближавайки се до нея, започнаха да ни се откриват и другите инсталации. Сбирката е разделена на две (три) части. Отвън са скулптури а във вътрешната част са поместени картините. До вътрешната част с картините има достъп и за хора с инвалидна количка чрез асансьор. Третата, доста по-скромна част, е място, където можете да погледате малко пропагандни филмчета от миналото, понякога допълнени и с по-актуални кадри, документиращи събитията след 1989г. и след това да си закупите сувенирчета за спомен.

Първо се разходихме между скулптурите. Те са няколко десетки и са събрани от цяла България - има много бюстове, цели фигури, и групи от фигури. Преобладават партийни вождове (Ленин), но има и работници, отиващи на работа, незнайния воин и тн. В тази си част експозицията показва най-вече портрети.

После влязохме вътре, за да разгледаме картините. За разлика от външната част тук има повече „сцени от живота”, като приветстване на съветската армия освободителка, основаване на местно звено на комунистическата партия, бомбардировки над София, но има и натюрморд, природни пейзажи.

Тук като че ли са намерили място и по-фините изображения на изкуството от ерата на комунистическата партия. Но редом с тях има няколко картини тип разстрел, разпит, отрязани глави на членовете на ком. партиятата – дело на фашистите и тн.

Третата част – видео прожекцията съдържа около 20 минути филмови материяли, избрани еклектично от филмовите бюлетини прожектирани едно време по киносалоните. Тук може да се видят разни манифестации, бригадирски строежи, партийни вождове, а от по-новата история – момента на взривяване на мавзолея на Г. Димитров.

На нас ни отне малко повече от 1 час да разгледаме всичко и разхождайки се отново по софийските улици, да си споделим впечтленията.

А впечатленията бяха смесени. Не от качеството на изложбата или организацията. Те са на ниво, позволяващо спокойно разглеждане на експозицията, която е подредена, прегледна и приютена в подходяща обстановка.

Но някак си липсва въвдение в историческия контекст на авторите и творбите. Също така се е получила сбирка, в която свързващият елемент е по-скоро възрастта и националността на творбите, отколкото нещо друго.

За това, както за студено време в планината и тук е добре посетителят да е подготвен предварително, за да може да се наслади на преживяването.

За подготовка може да се ползва:

добра статия по темата, от vagabond.bg, на английски в края на текста има видео

и класиката в жанъра: Фермата на животните с БГ субтитри

Инфо:

Музей на социалистическото изкуство – София, ул. Лъчезар Станчев 7

GPS - Longitude: 23.35768461 Latitude: 42.66615448 (http://poseti.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Sofia/_id=861)

Работно време – 10.00 – 17.30, почивен ден понеделник Вход – 6 лв

ЧНГ 2012!

Новогодишна разходка

„Да тръгнем напред, по най-краткия път, където късметът и желанието за безсмъртни приключения ни заведат. Да не мислим за завръщане и да сме готови да изпратим обратно в изоставеното царство като балсамирани реликви само сърцата си.

Ако сте съгласни да напуснетe баща си и майка си, брат си и сестра си, жената и децата и никога повече да не ги видите – ако сте платили всичките си задължения и сте свободен човек – значи сте готови да излезете на разходка!” (Henry David Thoreau)



Старата година си отиде, да ни е честита новата 2012 година!