Поморийските солници

Намиращите се между Поморие и Ахелой хилядолетни солници в наши дни рядко привличат вниманието на  минаващите край тях всяко лято десетки хиляди летовници, жадуващи за шезлонг и морска гледка на първа линия в Слънчев бряг. 

Но това вероятно не е толкова лошо. Това все пак означа, че в цялата лудница на летния морски туризъм остават и по-тихи места и то недалеч от цялата шумотевица и суета.

Мястото е известно с това, че заедно със солните езера между Сарафово и Бургас са единствените места в България, където се извлича морска сол и то по един много традиционен начин – ръчно събиране на солта, която остава на дъното на плитките езера, след като слънцето е изпарило всичката вода. Начин, по който се е добивала солта и преди хиляди години по времето на античните гръцки полиси Анхиало, Аполония Понтика и Месамбрия -  днешните Поморие, Созопол и Несебър. Повече за историята на добива на сол можете да разберете в музея на солта, намиращ се в Поморие - http://www.pomorie.org/site/index.php?category=10_59&lang=bg . 

Самите солници са част от Поморийското езеро и както казахме, са си действащи съоръжения, от които всяка година към края на лятото се събира поредната реколта морска сол. Освен солта солниците снабдяват и околните спа хотели с лековитата кал и луга, (http://news.ibox.bg/news/id_2085345250) до която можете да се доберете и безплатно, ако решите да посетите мястото и да се изкъпете в калната солена вода.

След това, достатъчно черни за някой политически некоректен виц, можете да се изкъпете в морето. Плажът е с малко по-тъмен пясък, поради високото ниво на желязо в него, а дългата пясъчна ивица и липсата на застрояване  гарантират уединение, спокойствие ... морска романтика. И то на едно доста неправдоподобно място – само на 10 км от  така популярния Слънчев бряг.

Солниците и Поморийското езеро са защитена територия с подобни характеристики като защитената местност Пода до Бургас – и двете част от птичи миграционен път „Виа Понтика”.

И  не на последно място- солниците притежават уникална атмосфера, съчетаваща всичките до тук изброени качества, плюс една много специфична светлина. Може би поради големите и плитки водни площи на солниците, може би поради особеностите на химическия състав на водата, но има моменти, когато солниците се явяват в една много необичайна светлина. 

Ровейки се в нета разбрах, че не съм първият, на когото това е направило впечатление. Има и много по-добри фотографи от нас, посетили езерата, привлечени от магическото им излъчване.

Като всяка една магия  и тази не е гарантирана, тоест може би нито първият, нито вторият път, когато минавате наоколо, ще можете да я усетите, но с малко търпеливост ще се случи. И когато наистина стане, ще разберете, че си е струвало.

Sandfest в Бургас

Better late than never :)

Лятото си отиде, натоварената програма поолекна малко и остана и малко време за блога.

Следващите два поста нека да бъдат един поглед назад към топлите слънчеви месеци, с които се сбогуваxме, за да приветстваме настоящата цветна есен.

От няколко години се зараждат и обновяват интересни летни събития в Бургас, което е в остър контраст със затишието на всички фронтове, царящо тук през зимата.

Едно от тях е лятният фестивал на пясъчните фигури, провеждащ се в парк  Езерото. Тази година му беше четвърта и както при предишните си издания събра скулптори от различни държави, които тази година творяха на тема холивудски герои.

Фестивалът продължи цяло лято, от 1. юли до края на септември. Така че, в най-добрите традиции на журналистиката, ви информираме за културно събитие, което туку-що пропуснахте :) 

Но фестивалът си остава популярен, надяваме се да си остане традиционна част от лятото край морето и догодина ще се радваме да видим новите скулптури.

Инфо: www.sandfestburgas.com

Късо съединение в Бургас - фестивал на късометражното кино

“Късо съединение” 2011 в Бургас

Пътешествието в света на късометражното кино започва на 3-ти август

От 3-ти август в Бургас в продължение на седмица Сдружение OHG представя фестивала за късометражно кино “Късо съединение”, чието четвърто издание в момента тече в София. Той ще бъде открит с “Преди и сега”, който ще бъде показан от 21:00 часа в Tea House.

Селекция от фестивални филми от “Късо съединение” се показва за втори път в Бургас, като тази година в продължение на седмица зрителите ще могат да се насладят на седем късометражни програми с истории от цял свят. Сред представените режисьори са Вим Вендерс, Джим Джармуш, Фани Ардан, Бернардо Бертолучи, Жан Люк Годар, Иржи Менцел, както и специална селекция с някои от най-добрите български късометражни филми заснети през последната година.

Фестивалът ще се проведе на три локации в Бургас – новата чайна Tea House, бар Роял и залата на Регионална библиотека.

„Късо съединение” се организира от „Позор”, а в Бургас от Сдружение OHG, като част от тяхната програма за представяне на късометражния жанр в киното на бургаска публика.

 Tea House Бургас се намира на пл. Тройката 4

Бар Роял е на ул. Екзарх Йосиф 12

Изложбената зала на Регионална библиотека “П.К.Яворов” е на ул. Булаир 10

Вход: 6лв / 4лв за учащи, пенсионери и хора с увреждания

Вход за журналисти: безплатен

Програма 3-10 август 2011:

3 август /сряда/

21:00ч, Tea House Бургас - Преди и сега / Then and Now Италия-Франция-Бразилия, 2011

4 август /четвъртък/

17:00ч, Tea House Бургас - Добре дошли в Сао Пауло / Welcome to Sao Paulo Бразилия, 2004

20:00ч, бар Роял - Българско късо съединение


5 август /петък/

15:00ч, Зала Регионална Библиотека - Истории от Карс / Tales from Kars Турция, 2010

20:00ч, бар Роял - Виолончелото / Ten Minutes Older: The Cello Великобритания, Германия, Франция, 2002

6 август /събота/

17:00ч, Tea House Бургас - Българско късо съединение

20:00ч, бар Роял - Преди и сега / Then and Now Италия-Франция-Бразилия, 2011


8 август /понеделник/

17:00ч, Tea House Бургас - Преди и сега / Then and Now Италия-Франция-Бразилия, 2011

20:00ч, бар Роял - Истории от Карс / Tales from Kars Турция, 2010


9 август /вторник/

15:00ч, Зала Регионална Библиотека - Тромпетът / Ten Minutes Older: The Trumpet Испания, Великобритания, Германия, Финландия, Китай, Холандия, 2002

20:00ч, Tea House Бургас - Десет приказки / Dus Kahaniyaan Индия, 2007


10 август /сряда/

20:00ч, бар Роял - Добре дошли в Сао Пауло / Welcome to Sao Paulo Бразилия, 2004


Програма по филми:


3 август, 21:00, Tea House Бургас

6 август, 20:00, бар Роял

8 август, 17:00, Tea House Бургас

Преди и сега / Then and Now

Италия-Франция-Бразилия, 2011, 60 мин.
 Режисьори: Фани Ардан, Джафар Панахи, Хюсеин Карабей, Тата Амарал, Масбедо, Идриса Уедраого, Робърт Уилсън

В ролите: Фани Ардан, Франческо Монтанари, Паоло Триестино, Соня Бергамаско, Хадие Бахрами, Камбиз Бахрами

Поредният успешен омнибус събрал звезден режисьорски състав включващ френската прима Фани Ардан, един от най-награждаваните режисьори от новата турска вълна Хюсеин Карабей /”Моят Марлон и Брандо”/, най-провокативният ирански режисьор Джафар Панахи /”Сребърна мечка” за „Вън от играта”, „Златен лъв” за „Кръгът”/, един от водещите режисьори от африканския континент Идриса Уедраого /Награда на журито в Кан за “Tilai”, Специална награда от фестивала във Венеция за „Плачът на сърцето”/ и бразилецът Тата Амарал, създал най-успешния филм в родината си за 2006-та „Антония”.


4 август, 17:00, Tea House Бургас

10 август, 20:00, бар Роял

Добре дошли в Сао Пауло / Welcome to Sao Paulo

Бразилия, 2004, 96 мин.

Режисьори: Мика Каурисмаки, Волфганг Бекер, Амос Гитай, Филип Нойс, Рената де Алмейда, Джим Макбрайд, Хана Елиас, Мария де Медейрос, Цай Мин-лян, Каетано Велосо, Йошида Йошишиге

Бразилският мегаполис Сао Пауло през погледа на няколко известни режисьори, всеки от които представя своята история, случваща се по улиците на града. Сред имената са режисьорът на култовия немски филм „Сбогом, Ленин!” Волфганг Бекер, отличеният на фестивалите в Кан и Венеция Амос Гитай /”Обетована земя”, „Кедма”/, единият от братята Каурисмаки – Мика, който показа любовта си към Бразилия с музикалния експеримент  „Бразилейриньо”, холивудската звезда Филип Нойс /”Патриотични игри”, „Колекционерът”/, двукратният носител на „Сребърна мечка” от „Берлинале” Цай Мин-лян /”Капризният облак”, „Лице”/, испанската актриса Мария де Медейрос с пореден режисьорски проект и бразилският музикант Каетано Велосо, озвучил шедьовъра на Алмодовар „Говори с нея”.


4 август, 20:00, бар Роял

6 август, 17:00, Tea House Бургас

Българско късо съединение – 58 мин.

Влакове /2010/, България, 17 мин., реж. Павел Веснаков

45-годишната Тони за пореден път остава без пари, след като не получава заплата от ресторанта, в който мие чинии. В борбата си с бедността една майка е готова на всичко, за да зарадва болното си дете. 

Лондон /2010/, България, 6 мин., реж. Иво Чомаков

Вижте как се чувства един поляк в столицата на Великобритания.

Параван /2011/, България, 3 мин., реж. Розалия Димитрова

Предизвикателни пози, съблазнителни погледи и дрехи, на които не можеш да устоиш.

Хромони /2011/, България, 4 мин., реж. Ина Николова и Райна Атанасова

Пиеш сок от моркови и заживяваш в оранжев свят. Хапваш грах и всичко около теб става зелено. Червеният ти телефон позвънява и в миг и ти почервеняваш. Една неустоима цветна палитра.

Единствена реалност /2010/, България, 7 мин., реж. Милен Димитров

Филмът е заснет по текстове от книгата с кратка проза на Владислав Христов "Снимки на деца".

Infinito /2010/, България, 21 мин., реж. Михаела Комитова

В малкото си невзрачно ателие, художник завършва последната си творба и слага началото на историята. Филмът разказва от първо лице житието на една картина, което се съпреживява индиректно от зрителя.


5 август, 15:00, Зала Регионална Библиотека

8 август, 20:00, бар Роял

Истории от Карс / Tales from Kars

Турция, 2010, 81 мин.

Режисьори: Йозджан Алпер, Зехра Дерия Коч, Юлкю Октай, Емре Акай, Аху Йозтюрк

В ролите: Айда Аксел, Бену Йълдъръмлар, Мерал Четин Кая, Искендер Бааджълар

Искате ли да се пренесете в приказното градче Карс, познато от романа на Орхан Памук „Сняг”? Петима турски режисьори ще ви разкажат 5 истории, които се случват в малкия град, близо до границата с Армения. Ще видите първите любовни трепети на две симпатични хлапета, перипетиите на младо момиче, което е връхлетяно от първия си месечен цикъл и ще разберете за живота на местните преди години, чрез разказа на човек от града, който си спомня за своя дядо Джелял Спортиста.

9 август, 15:00, Зала Регионална Библиотека

Тромпетът / Ten Minutes Older: The Trumpet

Испания, Великобритания, Германия, Финландия, Китай, Холандия, 2002, 92 мин.

Режисьори: Вим Вендерс, Джим Джармуш, Чън Кайгъ, Спайк Лий, Аки Каурисмаки, Вернер Херцог, Виктор Ерисe

Проектът  „Тромпетът” включва седем новели на утвърдени  режисьори. Всеки един от тях представя своята история с продължителност 10 минути, като връзката между отделните новели е музикална тема,  в изпълнение на тромпет.


5 август, 20:00, бар Роял

Виолончелото / Ten Minutes Older: The Cello

Великобритания, Германия, Франция, 2002, 101 мин.

Режисьори: Бернардо Бертолучи, Жан Люк Годар, Иржи Менцел,

Майкъл Радфорд, Ищван Сабо, Майк Фигис, Фолкер Шльондорф, Клер Дени

Колекцията от късометражни истории „Виолончелото” продължава идеята на „Тромпетът”, като музиката свързваща отделните новели се изпълнява на чело.

9 август, 20:00, Tea House Бургас

Десет приказки / Dus Kahaniyaan

Индия, 2007, 115 мин.

Режисьори: Санджай Гупта, Рохит Рой, Хензал Мехта, Апурва Лакия, Мегна Гулзар, Джасмит Доди

Десет вълнуващи източни новели, обединени около идеята да бъдат събрани в един филм най-нашумелите имена в индийското кино, сред които носителят на наградата за най-добра мъжка роля от фестивала във Венеция  Насерудин Шах, любимката на Боливуд Шабана Азми, носителят на 2 награди за най-добър актьор от фестивала в Мумбай Санджай Дат , режисьорът Санджай Гупта, топ моделът Тарина Пател, както и две носителки на титлата „Мис Индия” – Танушри Дат и Неха Дхупиа.

--
Сдружение за съвременно изкуство OHG
0899 942018

OHG Contemporary Art Association
+359899 942018

http://ourhousegroup.wordpress.com/
http://twitter.com/ourhousegroup

Лятна ваканция

Привет на всички читатели на нашия блог.

В последно време не успяваме да качваме нови публикации и причината е само една:

просто няма кога. Очертават ни се още най-малко два много натоварени месеца, през които едва ли ще намерим време да пишем за блога.

Но през това време, ако някоi от маршрутит,  които сме описали, ви е хванал окото и решите да го проследите, напишете ни какви са впечатленията ви и също споделете всякаква актуална информация с нас и останалите читатели.

Хубаво лято ви желаем и останете верни на блога ни.

За лястовичките

Ето как се строи една къща:

Александровската гробница и Микри Доксипара в Гърция

Източните Родопи отново и още нещо

Излишно е да се повтаря често, че Източните Родопи са много интересна и привлекателена територия за любителите на девствената флора, дивата фауна и историческите паметници и че всяко ходене там е свързано с намeрението за ново такова, защото винаги остава по нещо неизследвано и достатъчно предизвикателно, за да ви накара да планувате следващите свободни 48 часа именно по тази дестинация.

Отново се отправяме натам по следите на останките от тракийската култура в района, доколтото времевите рамки на един уикенд позволяват.

Първата спирка е местността Палеокастро- местността на стоте слънца, намираща се във вилната зона на Тополовград . За факта, че това не е единственото светлилище, показващо култа към Бога-Слънце в околността, вече сме писали, както и подробности как сте стига до Палекастро ще намерите на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_11.html

Сега само ще добавим, че сините маркировки, водещи към слънцата, които в края на зимата ни се струваха прекалено много, сега се оказаха дори недостатъчни. Пътеките са обрасли във висока трева и е нужно да се огледате добре, за да ги откриете по камъните. Но все пак слънцата, символизиращи вероятно свещения брак между Богинята-майка (представена от скалата) и Бога-Слънце (изсечените слънца) са там, където са били от векове.

Друго място, към което с удоволствие се връщаме, е гробницата в Мезек (4. в. пр. Хр.). На територията на България са открити около 10 000 тракийски могили, гробищни ями и гробинци, но рядко се предлага посещение в оригиналите, особено що се отнася до гробниците. В Мезешката куполна гробница фрески няма, но за компенсация обещава една неподправена среща с оригиналния тракийски строителен гений, една нереставрирана атмосфера на докосване със съкралното и света на траките. За инфо вижте: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_5212.html

Различно усещане и информация дава Александровската гробница близо до Хасково (20-тина км). Оригиналът на тази гробница, открита от Китов, е запечатан и не е позволен за посещения. Копието е изградено вътре в самия Музеен център за Тракийското изкуство в Източните Родопи, организиран с финансовата помощна Япония като негова основна атракция. Древна колкото и гробницата в Мезек, Александровксата могила пази фресковите декорации с основни мотиви пир (както тази в Казанлък) и ловни сцени. Тези повтарящи се сюжети клонят към предположението, че именно така траките си представят рая: вечен пир и лов, свързващ се с доказването на съзряването на аристократа и преминаването му към по-висок социален статус.

Ако се намирате наблизо и имате повечко време непременно отскочете до съседна Гърция.

За тракийските погребения при гръцките села Зони и Микри Доксипара близо до граничния пункт Ивайловград-Кипринос разбрахме случайно. При едно от ходенията във вила Армира екскурзоводите там ни препоръчаха този обект- свързан с късната тракийска ера от развитието на региона и уникален преди всичко с колесниците, намерени там.

От Ивайловград до пропускателния пункт с Гърция при с. Славеево (открит през октомври 2010) са някакви си 3 км. Там действат бързо, показваме личните карти и непосредствено вдясно от граничната будка поемаме по табелата за с. Зони (Ζώνη, около 5 км). Този път още не е отбелязан в Гугъл мапс и не е чудно- явно е нов- още мирише на асфалт.

След края на селото пътят се разделя в две посоки надясно и наляво. Правилната посока е надясно за Александруполис.Пътят води до с. Хелидона (мисля, че означава лястовичка, Χελιδόνα около 10 км).

На около 1-2 км след селото има голяма синя табела за отклонение вляво с надпис към гробницата Taфikoy Tymboy, разбира се само на гръци. В дясно остава малко параклисче на Козма Етолийски и след около още 1-2 км пътят свършва точно при могилата с разкопките. От граничния пункт до там ни отне 20-30 мин. като цялата отсечка е асфалтирана и се кара удобно.

Могилата e относително ново откритие- от 2002 г. Въпреки че практически там няма внушителни сградеви конструкции или фрески, няма гробница, погребалните ями и тризните, засипани с голяма могила, представят изключително интересен погребален комплекс.

Четирите ями, датирани към 2. в., пазят кремираните останки на знатен земеделски род- трима мъже и жена, 5 колесници, 5 скелета на коне, бижутерия и съдове.

Предполага се, че колесниците и конете са обслужили предвижването на погребалното шествие до могилата. Това практично приложение обаче не е единствената им роля.

Съхранили се с добре запазени детайли, колесниците на 4 колела маркират високия социален статус на починалите и са уникални с детайлната си декорация, различни орнаменти и технически показатели: в погребалната могила от с. Микри Доксипара и Зони няма две напълно идентични колесници.

Конете също имат важно място в погребалните ритуали на траките: смята се, че конят е този, който знае пътя към отвъдното и ще отведе душата там. Защото за душата е неизвестно как да стигне до Рая и конят се погребва с мъртвия, именно за да го пренесе в следващото ниво на екзистенция.

А защо са по 5 след като погребаните са четирима? Вероятно едната колесница с коня са били резервни в случай, че някои от действащите возила се повредят.

Намерените при различните кремации предмети, бронзови монети, стъкленици, бронзови съдове за вино, обеци, пръстен, са даровере към мъртвите, които да направят задгробния им живот удобен и луксозен. Особено място заемат дарените лампи и фенери, за които се смята, че осветяват пътя към Рая. Може би поради тази причина те са изяшно оформени и украсени с фантазия: с конска глава, с поставка с крака.

Важно откритие са и тризните- огнищата, в които се е извършвала кремацията на телата. Те се намират в непосредствена близост до погребалните ями. Празнуващото шествие явно е придружавало колесниците с телата до мястото, избрано за могилата, където телата са поставяни в тризните и предавани на огъня. След това прахът им се събира в специални урни и полага в погребални ями заедно с любимите вещи на покойните и други скъпи дарове.

Консервацията на целия комплекс при с. Зони и Микри Доксипара е в начален стадий и все още няма статут на музей. Над намерените артефакти има дървени ниски скелета (пречат малко на снимките) и са приютени от найлонови къщички, където температурата е като в сауна особено по обяд.

Хубавото е обаче, че могилата все пак приема посетители и то всеки ден 9.00-15.00, и то безпалтно. Освен конете, колесниците и части от съдовете има и снимки на намерените предмети с кратки обяснения на английски, а хората, отговарящи за мястото (не разбрахме пазачи или строители), ви посрещат с безплатна брошура на български и ви развеждат из къщичките. Това, че не говорите гръцки, а те не говорят на никакъв друг език, освен на гръцки, не се оказа проблем. И посещението там си заслужава- представете си колесницата от с. Караново, Новозагорско (за нея сме писали на:  http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post_08.html ), умножена по пет...

Ако не искате да чакате още година-две, докато довършат обекта, сте наистина добре дошли. А ако настоявате да бъдете разведени от екскурзовод, можете да пишете на английски на Домна Терзополу (Domna Terzopoulou), на която благодарим за полезната информация: dterzopoulou2002@yahoo.gr Domna Terzopoulou

А докато планувате посещението си там, можете да погледнете и на:
http://www.mikridoxipara-zoni.gr/mainMenu_bulgarian.html