Родопите 1 - между Ситово и Лилково

Преди лятото успяхме да направим няколко разходки в България и чужбина и ето че им дойде времето, да ги документираме в нашия блог. Ще започна с обиколката  по китните Родопски села Ситово, Лилково, Орехово и забележителностите около тях.

В момента вали и е гадно (идеално време за мобилизиране на блогърски ресурси), но октомври със сигурност ще ни покаже и по- приветливото си лице и тогава в планината, прошарена с пъстрите цветове на есента, сигурно пак ще е прекрасно.

Нека следващите редове послужат за вдъхновение:)

Накрая на пролетта избрахме няколкодневен преход по маршрут: Ден 1.  с. Ситово – Щутград – с. Лилково, Ден 2. с. Лилково – хижа Персенк, Ден 3. Хижа Персенк – римски път – връх Персенк – Чудните мостове, Ден 4. Чудните мостове – хижа Кабата – с. Орехово.

Маршрутът обещаваше приятен терен, не толко труден за ходене, гори, малко тракийска мистика, а в последствие и голяма доза родопска гостоприемност.

За Ситово тръгнахме от Пловдив. Селото се намира на около 30км разстояние в южна посока, но пътя до там е лош, на места ужасен и старото автобусче доста ни поразстресе кокалите докато стигнем до разклона за Ситово/Лилково.

Там слязохме и продължихме пеша в посока Ситово. Асфалтовият път приятно се виеше в долината, малко поточе си румеше, а ние снимахме всяко листенце, скала, дърво като малки деца,  току-що получили първото си фотоапаратче.

От двете ни страни се издигаха стръмни склонове, но по-интересното ни беше от дясно.

Стръмни, високи скали, някои от тях с форми, наподобяващи човешки лица или животни. На върха на скалите е разположена крепостта Щутград, но тя ни очакваше по-късно.

Докато си пристягахме раниците, показвахме интересни камънни форми и се възхищавахме на прекрасната природа около нас (от доста време не бяхме ходили никъде, а и преходът от шума и суетата на града директно насред гората се случи много бързо за нас), неусетно стигнахме до Ситовския надпис.

Намира се от лявата страна на пътя за  Ситово, около 15 минути пеша след разклона за село Лилково. На мястото срещнахме хора от селото, които укрепваха пътеката и правеха стъпала в стръмния склон, водещ до скалата, в която е изсечен надписът.

Пътечката наистина си е доста стръмна и дори и сега след като (надявам се) са направени стълбите към надписа, пак си е сериозно изкачване, но за щастие кратко.

 

За значението на самия надпис има много теории, което дава основание за тъврдението, че всъщност не знаем какво точно е написано там, но все пак да видим какво пише в мрежата:

Той отиде в небесата, оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята

- така разчитат напдиса в  този блог

Той, нашият могъщ, скъп (или славен) Йсус, добър и обичан Бог, победи, с истината и смирението, Боже”

- така разчитат напдиса тук 

А за капак има и твърдения, че надписът е природен феномен, несвързан по никакъв начин със старите цивилизации.

Неоспоримите факти сочат, че надписът е намерен от дървари през 1928 година и пръв го е проучвал д-р Александър Пеев от Пловдивското археологическо дружество. Ние няма да взимаме страна по въпроса- който иска да отиде да го види, нека го направи, разходката си струва :)

Въпреки, че надписът е близо до пътя, все пак след изкачването и слизането леко ни се разтрепериха коленете, но продължихме смело към Ситово.

След около 40 минути стигнахме селото.

Първите впечатления от селото са красивите планински къщи, строени от камък, чистота навсякъде и почти никакви хора. Тоест докато не стигнете до мегдана.

Там на пейките обикновенно се събират местните жители и дебатират какво ново по света и у нас. Не е изненадващо, че младите хора, ако срещнете такива, най-често са посетители на селото.

Има къщи за продаване и човек, озовал се на такова място ведната си помисля – колко ли струва една такава къща в рая.

След това започват да се прокрадват и практичните разсъждения – кога ли ще имаме време да идваме до тук и тем подобни и цялата идея започва лекичко да се изпарява, но все пак има нещо чаровно в нея. Нищо, че прилича на размисли от типа – какво ли бихме правили, ако спечелим от тотото. :)

В селото си починахме малко, разгледахме местната църква Св. Петка, която стои заключена, но нашият планински водач бързо намери отговорния човек и ни издейства посещение.

След това хванахме пътя, водещ над селото, за да се разходим до аязмото. Водата тук е лековита, а гледката- възхитителна.

Тъкмо имахме възможност да поразгледаме отсрещния баир, който ни чакаше след обяд и да починем в сенчестата горичка до аязмото.

Слязохме обратно до Ситово, подминахме църквата и тръгнахме да изкачваме склона от другата страна на селото. Стигнахме една горска пътека и се гмурнахме дълбоко в гората. И така след 2-3км стигнахме до крепостта Щутград.

Сведенията за крепостта са също оскъдни и често противоречиви, подобно на информацията за Ситовския надпис. Пътеката до там мисля, че не е маркирана, за това е по-добре да питате някой местен, иначе намерите ли я веднъж - пътят води само до там.

Пътят минава през гъста гора и с наближаването се сгъстява една атмосфера на тайнственост и магия. Самата гора навява спомени за приказки и митични същества.

В интернет често се споменава силното енергийно поле разпростиращо се около Щутград. Аз не съм привърженик на теории за силови полета, но както вече казах, мястото има силна атмосфера.

От време на време може да видите асфалтовия път, минаващ отдолу, водещ към Ситово и гледките, които се разкриват са великолепни.

Преди да влезете в Щутград, трябва да минете през скална порта в гората и след това вече сте във вътрешността му.

Първите обитатели на мястото са траките от племето беси.

За мястото се предполага, че е било крепост или манастир, може би и двете. На няколко места има наредени камъни, но на пръв поглед нищо не дава представа за зидани постройки или укрепления.

На един от върховете има малък параклис.

Постояхме малко, разходихме се добре в Щутград, насладихме се на красивите гледки и тръгнахме обратно.

Хванахме пътя за Лилково. Маршрутът минаваше през билото на планина Чернатица и след няколко часа стигнахе до селото.

След цял дене ходене бирата в селото си беше напълно заслужена.

Очакваше ни нощувка в хотел Росица , която много приятно ни изненада. Хотелът си е хубав по всякакви стандарти, а в сравнение с хижите, където спахме следващите два дни, си е направо супер лукс. Само да спомена белите чаршафи, телевизора и банята и да не го хваля повече :)

На другия ден ни чакаше преходът до хижа Персенк.

Пътуване с безглутенова диета

Привет на всички наши читатели и случайно минаващи от тук!

Лято е и ни остава малко време да пишем в блога, но все пак ще напиша този пост, защото
отдавна ми се върти в главата и защото се надявам да е от полза на хора страдащи от цьолиакия.

Цьолиакията е болест, при която организмът ви не може да обработва глутен, съдържащ се в храната, която поемате. Болестта може да се появи както при бебета, така и при хора в сравнително напреднала възраст.

Симптомите на болестта са - диария, гадене, повръщане, загуба на тегло и при нелекуване последиците могат да са много сериозни, евентуално и фатални.

Единственото възможно противодействие на цьолиакията е спазване на стриктна диета. За съжаление на много места по ресторантите и хотелите не са запознати със специфичните нужди на болните от тази болест. Въпреки това мога да кажа, че ако си поговорите с главния готвач и му обясните за какво става въпрос - обикновенно проявяват разбиране и се съобразяват с вас.

Когато сте в България, разбирането е лесно. Но ако сте в чужбина, възможно е да имате известни затруднения как да обясните в кухнята на чужд език какво е ръж, ечемик, пшеница, овес и т.н.

Тук идва на помощ една страница, която намерих: http://www.celiactravel.com/cards/ когато се наложи да обяснявам на един готвач какво означава безглутенова диета. На споменатия адрес ще намерите основна информация за безглутеновата диета с изброени храни, които не трябва да ядете и също така храни, които можете да ядете. Има го на 54 (засега - предполагам, че в бъдеще могат да станат и повече) езика.

Надявам се да ви свърши работа.

За повече информация вижте тук:

списък с безглутенови храни на български

списък на храни съдржащи глутен на български

български блог занимаващ се с темата (изглежда не е много активен но има линкове към теми в бг мама дискутиращи въпроса)

страницата от където са информационните карти за ресторантите, на английски, но мисля че предлагат полезна информация.

Ако ни остане малко врем,е ще пишем още, че има теми - Виена и Бърно, пешеходен тур в Родопите, но по това време на годината все изникват други належащи неща и писането отива малко на заден план.

На всички ви пожелаваме прекрасно лято.

Пишете коментари - винаги ни е приятно да имаме обратна връзка :)

В търсене на най-добрата бира, част II.

Преди време направихме един малък обзор на бирата в Бавария и Чехия  и с намек, че ще има продължение, оставихме скъпите ни читатели в очакване - дълго толкова, че чак граничи с неизпълнено обещание. Днес сядам пред компютъра, за да си удържа на думата и сложа край на това дълго, жадно, чакане.

По същата схема, както в Германия, така и тук, искахме да разгледаме, където е възможно как се прави бира и естествено, да опитаме, колкото се може повече различни видове. 

Предварителният план беше Стара Загора – пивоварната Загорка, Трявна – бирарията Трявна и Велико Търново – пивоварната Болярка.

В Стара Загора беше първата ни спирка и началото на тура. – Тук малко ще се отклоня, само да кажа, че не случихме на коректни хора при резервиране на апартамент под наем и след пристигане на място разбрахме, че нямаме уредена нощувка. За да не губим време, пробвахме директно най-големия, най-високия хотел в центъра на града, строен още по време на социализма. 

Тук изненадата беше приятна. Въобще такива хотели може би не са за пренебрегване, защото а) когато са строени, са мислени да излъчват престиж- свойство, което до днес не са загубили съвсем, б) често са празни, в) цените не са никак високи. И така, ако се престрашите да попитате за цена, може и да се озовете в идеалния център на някой по-малък град, да имате супер изглед и да не ви обръснат много. 

Но обратно към бирата.

Загорка е водещ производител на бира в България и от завода в Стара Загора излизат няколко марки пенлива напитка. И въпреки че днес бъдещето на завода изглежда сигурно, в миналото не винаги  е било така. 

Впрочем бъдеще или по-точно „Бъдащност” е било името на фабриката, започнала производството на бира в Стара Загора през 1902г. Основателят ѝ  др. Кожухаров завършил медицина в Чехия, където се влюбил в бъдещата си жена и модерната за времето си в България напитка. 

За съжаление бирата се окавза твърде модерна и производството среща различни проблеми, довели до прекратяването му през 1918г.

По-късно има желание за възобновяване на производството на бира в Стара Загора, но пак не продължава повече от няколко години. След Втората световна война правителството на Н.Р. България отново съживява пивоварната и вече с днешното си име Загорка започва производство на бира, което де факто непрекъснато върви до ден днешен.

В пивоварната подхождат с уважение към посетителите си, защото много добре разбират, че те са и техни клиенти и едно успешно посещение е причина, за да разкажете на приятелите си (или в блога си :–)) за преживяното и да станете безплатно рекламно лице на марката.

Поради тази причина е добре да разгледате първо сайта на обиколката из пивоварната или да се обадите на телефона,  даден за резервации на турове ( 0800 11 330), за да се уговорите точно кога ще има възможност за посещение.

Пивоварната се намира лесно. Адресът е ул. Хан Аспарух 41, което е по пътя за Казанлък. След като се срещнете с екскурзовода ви, обиколката започва с кратък инструктаж за безопасност и чак след това отивате в производството. Снимането за съжаление обаче не е позволено по време на обиколката, така че ще се опитам да ви заинтригувам поне с разказа си.   

Любопитен факт е, че дори и фабрика като Загорка – производител на Загорка, Ариана, Столично, Хайнекен и Амстел- не работи на три смени, целогидишно, както си мислех аз. И така, малко тъжно за нас, през зимните месеци (ходехме малко по- отдавна) производството си почива повечко, докато не дойдат горещите летни месеци и зажаднелите любителите на пивото не вдигнат търсенето, а с него- и производството.

Разгледахме казаните за бира (медни, както във всички други фабрики), покрити с неръждавеещо покритие – изолация. После минахме през отделението, където става ферментацията и подължихме към поточната линия за пакетиране.

Ето как изглежда една пластмасова бутилка преди да придобие познатия ни вид.   

Опаковката е също от голямо значение и има влияние върху вкуса на бирата. По принцип най- малко променя вкуса алуминия – тоест вкусът на бирата в кег е най-близък до вкуса на бирата във фабриката,  където я правят. След това се нарежда стъклената бутилка. Не, защото бирата може да си смени вкуса след допир със стъклото, но все пак – стъклото е прозрачно и светлината реагира с бирата. А на трето място са пластмасовите опаковки. Където хем влиза светлина, хем пластмасата не се слави с изявени еко-качества. 

Естествено  че всички опаковки отговарят на изискваните здравни норми. Но опитайте сами да направите разлика като си купите една и съща бира в кен, бутилка и пластмасово шише. Охладете ги на една приятна температура от 7°С, вземете и малко чипс и си направете един експеримент. :)

От залата за пакетиране пътят ни доведе обратно до началото на обиколката и влезнахме в барчето на пивоварната.

Тук имаше малко мезенце и избор от бира за дегустация. Бутилирана или наливна и всеки можеше да се изпробва като барман как му се отдава наливане на бирата. Наливната бира беше нефилтрирана Загорка, която никъде не се предлага, така че нашият избор бе ясен.

След обиколката се върнахме в града за да се пошляем още малко, ... докато не стане време да проверим как са заведенията в Стара Загора. Присъствието на бирена фабрика наблизо се усеща осезаемо. Всяка кръчма предлага наливна бира. Не е проблем дори и наливно Столично. За средата на зимния сезон в България това си е малко чудо. И ние, след като свикнахме с този факт, му се наслаждавахме с пълна сила.

На другия ден предстоеше пивоварна Трявна.  

За съществуването ѝ разбрахме от страницата на Съюза на пивоварите в България. За посещението тук не ви трябва специална резервация (ако не сте някаква голяма група), защото пивоварната Трявна е микропивоварна и ресторант, за какъвто може и да я объркате, ако сте леко по-разсеяни.

Бирарията се намира на улица Ангел Кънчев 7,  близо до площада с часовниковата кула, в старата част на града.

Тук прозивеждат и на място предлагат 4 вида жива нефилтрирана бира, варена по белгийска рецепта. Най- лесният начин да се ориентирате в предлагания асортимент е да си поръчате дегустационното меню, което представлява четирте вида бира, поднесени на характерна бирена поставка с малко ядки за мезе. След като изпробвате коя от бирите ще ви допадне, вече можете да направите информиран избор и да продължите с тази, която най-много ви харесва.

Производствената част на бирарията е плътно долепена до ресторанта, но за съжаление на посетителите не се предлага повече от поглед през големия прозорец зад бара, който гледа към казаните.

Това не го знаехме предварително и малко се разочаровахме, но бирата и добрата кухня в ресторанта ни сложи усмивка на лицето.

Третата спирка в биреният тур трябваше да е пивоварната Болярка. Болярка е една от пивоварните, които не са част от международен концерн. Марките на пивоварната включват Швейк, Калтенберг, Болярка, Варщайнер, Балканско и Диана. И тук ви предлагат посещение на „Дома на бирата”, което според инфото в сайта на пивоварната е 60 минутна презентация и дегустация на продуктите ѝ.

 
За наше съжаление обаче не успяхме да посетим Болярка, защото така се бяхме разпразнували и развихрили по време на бирената обиколка, че ни свършиха почивните дни и нямаше кога да отидем и в тази пивоварна. Нищо. Ще я оставим за друг път. 

Велико Търново без друго ни очарова до такава степен, че ще отидем пак. А може и да използваме случая за посещение на втората пивоварна в града, започналата от скоро производство „Бритос”.

Сега вече сигурно ви се пие бира. Затова ще завърша с: Наздраве! и един върпос – къде е най- добрата бира според вас? Споделете в коментарите.