Долината на Тракийските царе / историческия музей Казанлък

картата я взехме на заем от http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88

След посещенията ни в различни тракийски гробници, споделяни дотук в блога, дойде време да се отправим и към мястото, съхранило най-концентрирано тракийското наследство на България, а именно околието на Казанлък – Долината на Тракийските царе.

Регионът е изключително богат с различните видове могили, било то надгробни или селищни. Но това не е учудващо, защото в цяла България броят на могилите (според различни източници) е между 5 000 и 25 000. Тук в подножието на Балкана, в равнините около Казанлък, Стара и Нова Загора те може би по-лесно се отличават в терена като изкуствено създадени хълмчета, привличащи погледа.

Нашето посещение започна в Казанлък и то първо в историческия музей на града. Това ни беше първото посещение на града и тъй като целта ни беше музея и колкото се може повече гробници, изцяло пренебрегнахме другите исторически и културни обекти, които изобилстват в красивия Казанлък.

С малко питане намерихме музея сравнително лесно и влязохме да разгледаме тракийската експозиция. Музеят предлага няколко ексопозиции от праисторически времена до най-новата история на региона. (вижте страницата на музея: http://muzei-kazanlak.org/ )

И тук ще си позволя още един коментар за достъпността на българските културни паметници за хора с увреждания. Историческия музей Искра в Казанлък има направена рампа за достъп с инвалидна количка, която води от тротоара... до входа на музея. Вътре, въпреки че има стъпала навсякъде и музеят е на няколко етажа, няма никакви възможности за предвижване с инвалидна количка. Това нещо меко казано буди недоумение.

Траките са били много добри в работа с металите

едно антично огледало

Понеже не разгледах другите експозиции на музея, ще кажа малко само за тракийската. В няколко по-малки зали са представени находките от различните проучени гробници в района и имате възможност да получите обща представа за траките и ареала. Никъде не е казано къде се намират оригиналните артефакти – дали в този музей, дали в НИМ, дали някъде другаде, а и доста от изложеното тук можете да видите в по-автентична среда на гробниците, ако решите да ги посетите. Но все пак, ако искате да видите малко злато и да се ориентирате в района – музейната сбирка няма да ви разочарова.

Освен това тук можете да видите и модела на тракийската столица град Севтополис, който лежи на дъното на днешния язовир Копринка отново недалече от Казанлък.

След посещението на музея търгваме към първата и най-рано открита от могилите в района- Казанлъшката гробница. Тук, както и на някои други места, нямате възможност да влезете в оригинала– посещава се копието, но мисля, едно хубаво копие, създаващо достатъчна илюзия за автентичност.

тук се крие оригиналната гробница :)

 Казах вече, че всяка от гробниците, където сме били, е с нещо уникална. Казанлъшката е с фреските си. Наистина са красиви. Неслучайно Казанлъшката гробница е един от българските културни обекти под защитата на Юнеско.

 

 

След това тръгваме по пътя за Шипка, който след недълго пътуване ни довежда до подножието на Стара планина. Гледката наистина е впечатляваща. В гората се виждат куполите на църквата Рождество Христово, на върха на планината се вижда Паметника на свободата, а равнината е осеяна с могили. Усещането е много вълнуващо. Така някак си  представям усещането при влизането в Долината на царете в Египет. :)

Гробниците са толкова много, че трябваше да избираме кои да посетим в рамките на деня и решихме първата да е Голямата косматка – гробницата на Севт III.  Гробницата е от 5. век пр. Хр., открита през 2004 от покойния Г. Китов. Тук не очаквайте фрески като в Казанлък, но все пак гробницата си струва, тук е бил погребан царят на могъща тракийска държава, за което говорят надписите върху предметите, открити положени в гроба на владетеля. (за работно време, контакт и повече инфо вижте пак страницата на музея в Казанлък http://muzei-kazanlak.org/gol.htm ).

Денят клонеше към тъмната си част, пък и ни чакаше много път и затова се отбихме в само в още една гробница – в Оструша.

Въпреки че пак се намира под могила, формата на тази гробница е много различна от Казанлъшката или гробницата на Севт III. Тази гробница е може би най-близка до днешното понятие на гробница. Изглежда като малка квадратна постройка, приютила тялото на покойника. Археологическата работа не е напълно приключила тук и се е наложило гробницата да се покрие като с похлупак с още една постройка, приличаща на нещо като трафопост, погледната отвън.

Вътре в погребалната камера има остатъци от фрески, за съжаление унищожени в по-голямата си степен. По-добре е запазена само една от тях, изобразяваща лицето на жена.

Екскурзоводът ни разказа за съдбата на фреските- според неговите думи в близката Шипка е имало раннохристиянски манастир и по време на иконоборството монасите са унищожили фреските, изобразяващи човешки лица.

Оставили са само женското лице, защото не са били сигурни дали това не е Богородицата и все пак са се уплашили. Истина или не – портретът на тракийката от гробница Оструша е още един от символите на тракийското изкуство, оцелял до наши дни.

Полезното инфо за Оструша и също така и за другите гробници в района ще намерите тук http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88 .

С това свърши първото ни посещение в Долината на тракийските царе. Пак нямаше достатъчно време да видим всичко, а и както винаги на място изникват още други интересни места и единственото разумно решение ще е ... да се върнем отново. ;) .

Тракийската гробница в Поморие

Известната практика, че ако искаш да скриеш нещо, най-добре е да го сложиш на видно място е много добре демонстрирана в случая на античната тракийска куполна гробница в Поморие.

Скрита между овощните насаждения на експерименталната градина на входа на града, след редица завои, когато вниманието ви обикновено е концентрирано върху това, да не сгазите някой от „поморийските колоездачи” (особена класа участник в пътното движение, по- непредвидим от рулетка и по-безстрашен от нинджа), се намира уникалната тракийска гробница от IV. век н. е.

Човек наистина трябва да знае за съществуването ѝ и да е планирал посещението ѝ, защото тук случайни хора не влизат. Пътувайки от Бургас, единствената табела, която информира за гробницата, е тази на входа на овощната градина, около която обикновено минавате с най-малко 50 км/час и дори и да я забележите, вече сте подминали мястото и тепърва трябва да мислите дали и къде да обърнете колата, за да се върнете. Преживяването е нещо като 25 кадър.

Ако пътувате в обратната посока, табелите са повече, но на фона на запуснатото околие, няколкото (мисля 2) старички и малко ръждясали табели в стил носталгия по 1990 година също не подготвят достатъчно за архитектурен паметник, наистина заслужаващ внимание. ...

Обикновено се въздръжам от негативни коментари ... но по пътя старателно поставените табелки Ancient town Anhialo/Античен град Анхиало, които са добре видими и в добро състояние, сочат към един, меко казано, мираж. Защото за любителското ми око от антично Анхиало в Поморие не е останало нищо- нито руини, нито останки от крепостни стени, дори експозицията в местния исторически музей е оскъдна. Останала е обаче гробницата, а точно тя е най-зле означена, въпреки че точно тя заслужава внимание. ... Пардон. Все пак малко за гробницата.

Гробницата е куполна и отдалече изглежда просто като едно хълмче, обрасло с трева. Това хълмче обаче крие уникална постройка. Според различните източници мястото е имало различни предназначения, като главните теории са: А) гробница, Б) тракийско светилище.

Освен самата постройка за съжаление до нас не е достигнало никакво друго материално наследство, защото за първи път е била ограбена още в античността и после още много пъти. От някогашните фрески са останали само петна, а предполагаемата мозайка на пода пък е била разбита от иманяри, търсещи заровени богатства, така че днес остава да се възхищаваме само на архитектурния гений на строителите на Хероона (светилище на герой, включващо и гроба му ...wikipedia).

И наистина, в сравнение с други гробници, които сме посещавали, тази е значително по-голяма, а като строителен материал са използвани и тухли, за разлика от каменните блокове на другите места.

Стилът на постройката opus mixtum издава силно римско влияние и не е изненадващ- все пак гробницата е датирана към IV. век н. е., когато тази част на Балканите е в рамките на Римската империя.

Освен това дромосът (коридорът, водещ до погребалното място) ни извежда във високо и просторно (за тракийска гробница) помещение, в центъра на което има куха колона с изход на повърхността.

Колоната всъщност предствлява тавана на гробицата и оттам преминава и оформя и стените на сградата. За разлика от много други тракийски гробници, където след дромоса очаквате да видите още две помещения или поне последно ложе на знатния тракиец, тук колоната явно изпълнява ролята и на централно погребално помещение.

През лятото обикновено гробницата е отворена всеки ден без понеделник и вътре на сянка ви чака екскурзовод от местния исторически музей, който ще ви разкаже основните неща за мястото.

Хубаво е да сте малко подготвени за задаване на въпроси, така освен основната информация ще чуете много повече.

За работното време през зимната най-добре да се информирате на страницата на музея в Поморие http://www.pomorie.org/site/index.php?category=10_82&lang=bg, където ще намерите стационарен телефон за връзка (0596/ 2 20 08) и друга полезна информация.

А мобилният телефон на екскурзовода, когото не винаги ще намерите в гробницата, но който винаги с удоволствие ще ви я покаже и проведе беседа е: 0882 42 01 02.

На края искам да отбележа още нещо. Тази гробница съм я посещавал няколо пъти и никога не съм забелязвал следното: с малко усилия от страна на придружител гробницата е напълно достъпна и за хора с увреждания, движещи се в инвалидна количка.

Една инвестиция в порядъка на няколкостотин лева, би я направила абсолютно достъпна за хората в количка дори и без никаква асистенция от страна на придружител. Това го казвам, защото в следващите постове ще пиша за Долината на Тракийските царе. Мястото, от където би могъл да започне бленуваният български културен туризъм и също така мястото, където посещението, ако сте инвалид, е истинско изпитание за едни и жив срам за други.

Поморийските солници

Намиращите се между Поморие и Ахелой хилядолетни солници в наши дни рядко привличат вниманието на  минаващите край тях всяко лято десетки хиляди летовници, жадуващи за шезлонг и морска гледка на първа линия в Слънчев бряг. 

Но това вероятно не е толкова лошо. Това все пак означа, че в цялата лудница на летния морски туризъм остават и по-тихи места и то недалеч от цялата шумотевица и суета.

Мястото е известно с това, че заедно със солните езера между Сарафово и Бургас са единствените места в България, където се извлича морска сол и то по един много традиционен начин – ръчно събиране на солта, която остава на дъното на плитките езера, след като слънцето е изпарило всичката вода. Начин, по който се е добивала солта и преди хиляди години по времето на античните гръцки полиси Анхиало, Аполония Понтика и Месамбрия -  днешните Поморие, Созопол и Несебър. Повече за историята на добива на сол можете да разберете в музея на солта, намиращ се в Поморие - http://www.pomorie.org/site/index.php?category=10_59&lang=bg . 

Самите солници са част от Поморийското езеро и както казахме, са си действащи съоръжения, от които всяка година към края на лятото се събира поредната реколта морска сол. Освен солта солниците снабдяват и околните спа хотели с лековитата кал и луга, (http://news.ibox.bg/news/id_2085345250) до която можете да се доберете и безплатно, ако решите да посетите мястото и да се изкъпете в калната солена вода.

След това, достатъчно черни за някой политически некоректен виц, можете да се изкъпете в морето. Плажът е с малко по-тъмен пясък, поради високото ниво на желязо в него, а дългата пясъчна ивица и липсата на застрояване  гарантират уединение, спокойствие ... морска романтика. И то на едно доста неправдоподобно място – само на 10 км от  така популярния Слънчев бряг.

Солниците и Поморийското езеро са защитена територия с подобни характеристики като защитената местност Пода до Бургас – и двете част от птичи миграционен път „Виа Понтика”.

И  не на последно място- солниците притежават уникална атмосфера, съчетаваща всичките до тук изброени качества, плюс една много специфична светлина. Може би поради големите и плитки водни площи на солниците, може би поради особеностите на химическия състав на водата, но има моменти, когато солниците се явяват в една много необичайна светлина. 

Ровейки се в нета разбрах, че не съм първият, на когото това е направило впечатление. Има и много по-добри фотографи от нас, посетили езерата, привлечени от магическото им излъчване.

Като всяка една магия  и тази не е гарантирана, тоест може би нито първият, нито вторият път, когато минавате наоколо, ще можете да я усетите, но с малко търпеливост ще се случи. И когато наистина стане, ще разберете, че си е струвало.

Sandfest в Бургас

Better late than never :)

Лятото си отиде, натоварената програма поолекна малко и остана и малко време за блога.

Следващите два поста нека да бъдат един поглед назад към топлите слънчеви месеци, с които се сбогуваxме, за да приветстваме настоящата цветна есен.

От няколко години се зараждат и обновяват интересни летни събития в Бургас, което е в остър контраст със затишието на всички фронтове, царящо тук през зимата.

Едно от тях е лятният фестивал на пясъчните фигури, провеждащ се в парк  Езерото. Тази година му беше четвърта и както при предишните си издания събра скулптори от различни държави, които тази година творяха на тема холивудски герои.

Фестивалът продължи цяло лято, от 1. юли до края на септември. Така че, в най-добрите традиции на журналистиката, ви информираме за културно събитие, което туку-що пропуснахте :) 

Но фестивалът си остава популярен, надяваме се да си остане традиционна част от лятото край морето и догодина ще се радваме да видим новите скулптури.

Инфо: www.sandfestburgas.com