неделя, 22 февруари 2015 г.

Биосферен резерват Сребърна и Силистра


Вторият ден от северната ни експедиция (първият ден - Побити камъни и Свещари,  виж тук) бе определен за разглеждане на резерват Сребърна и после град Силистра. С малко премеждия (най-краткият път не винаги е най- бързият път) стигнахме до един разклон над  Айдемир и оттам след няколко километра и до Сребърна. 


Гъстата растителност се вижда добре от пътя, а и указателни табели има, намира се лесно. Влезнахме в селото и общо взето по усет си карахме, докато стигнахме до паркинг, откъдето вече започваше еко пътеката около самото езерото.

В селото има и музей, виж тук , който подминахме, първо защото не знаехме какво има вътре и второ, защото мислехме, че няма да имаме достатъчно време, пък времето беше прекрасно, а на нас ни се разхождаше. Това в последствие породи някои коментари от моя страна, а както виждам сега, може би малко неоправдани. (Ако някой от читателите е посещавал музея, моля споделете в коментарите.)


Сребърна е биосферен резерват и е един от обектите под защитата на Юнеско в България, също така е един от 100-те национални туристически обекта. Страницата в Уикипедия се намира тук


Оставихме колата и тръгнахме пеша, малко след началото на пътеката имаше наблюдателна кула, от която има хубав изглед. Продължихме разходката отклонявайки се ту към езерото, ту към гората наоколо. Има изградени още няколко кули за наблюдение и места за „отдих”, където може да се направи барбекю например. 


Сега не си спомням дали някъде имаше табелки, забраняващи събиране или сеч на дърва за огъна, но май не е много желателно в биосферния резерват да се търсят дърва за огън. Въпреки че дори и паленето на донесени дърва и дървени въглища май не е най- подходящото занимание за мястото. Представям си два спрени опела и едно ауди на зряла възраст в кръг около беседката, сладкия дим от скарата и музикално оформление от най- мощната аудио система под ръка, радващо присъстващите с възпяване на красотите на човешкия живот. Както и да е. 


Въпреки, че мястото е подготвено за подобен тип туризъм, ние бяхме там през седмицата и наоколо нямаше никого. Разходихме се около езерото, от време на време се спирахме да прочетем за различните животински обитатели на местността и понеже бяхме решили да стигнем чак до Дунав, разходката ни продължи около 3 часа. Въпреки че беше края на октомври комарите здраво ни потормозиха и това е нещо, което е добре да имате в предвид. 


Около Дунав има много комари. Така че, освен бинокъл за наблюдение на птиците в езерото е добре да си носите и репелент. Ние си направихме една хубава разходка, терена е лесен и приятен, с хубави гледки към езерото. Моето разочарование идваше от факта, че очаквах повече. Какво точно не мога да кажа, но повече. Може би посетителски център, беседа, по-информативни табели, пътечки, водещи по-близо до водата. Не знам точно, но от гледна точка на лаик останах малко разочарован. Не съжалявам, но очакванията ми бяха по-високи.

От Сребърна пътя до Силистра е кратък и не след дълго се озовахме в града. Доста време избирахме хотел, на края избрахме хотел Данубе и мисля че не сбъркахме. Но дори и да не спите в хотела, нищо не ви пречи да опитате тяхната виенска сладкарница и ако уцелите топъл, слънчев следобед като нас, сигурен съм, че ще ви стане приятно. Ще можете да почувствате как целия свят се върти около вас с едно умерено темпо, хората се усмихват, а вие просто си седите и наблюдавате случващото се наоколо. А когато си допиете кафето и довършите сладкиша, ще станете за разходка по градските улици, сливайки се с града като вода от едно ручейче, вливаща се в бавно и достойно движещия се Дунав.




Първо тръгнахме по една от главните улици, водеща към площад Свобода, но той се ремонтираше. Оттам е близичко до Дунавската градина (парк на брега на реката), но тя също беше в ремонт. Сигурен съм, че когато ремонтите свършат иначе приятния и хубав град ще блесне още. 

Край реката се намират и руините на Дуросторум – римска крепост, по късно епископия. След това, продължавайки покрай реката, стигнахме до хотел Дръстър, където на рецепцията си резервирахме разходка с моторна лодка по Дунав. Предложенията са или за ходене до Румъния или само разходка ей така по реката. На нас не ни се ходеше в чужбина и за това избрахме само „лежерен круйз” и то за другата сутрин. 


После се впуснахме в уличките близки до центъра и ни хванаха окото красивите стари къщи (тук им отделят нужното внимание) , поснимахме малко и докато беше светло имахме да изберем още какво да видим. Вариантите бяха два – римска гробница или турска крепост.


 


Послушахме съвета на местните и избрахме крепостта. За гробницата ни казаха, че рядко е отворена, пък на линка от малко по-горе пише, че е само с предварителна заявка. Взехме едно такси от центъра на града и десет минути по-късно бяхме пред портите на Меджиди табия. 

Крепостта е строена по време на Османската империя от немски военен архитект и е хубав пример за военна архитектура. Намира се на хълм над града и обратния път може да е приятна разходка с панорамни гледки към града и реката.  



Ако си вземете и беседа, освен че ще чуете всичко важно за историята на крепостта и града, също ще получите и един забавен урок по история от екскурзовода, който ще ви направи посещението незабравимо.  За около 50 минути обиколихме цялата крепост и си взехме довиждане с нашия екскурзовод. 





От крепостта надолу към града има парк и стълби по които със сто процентова сигурност е по-лесно да се слиза, отколкото да се качва човек. Ние си направихме една хубава разходка с прекъсвания за малко тютюн от време на време. 





Страницата с инфо за крепостта е тук  а преди да се стъмни успяхме отвън да разгледаме още Куршумлу джамия и местното пазарче.



Оставаше ни само да си уточним плановете за вечерта – пак имаше комари!! – и на другата сутрин разходка по реката.


Сутринта малко позакъсняхме, но капитана не ни остави, качихме се на лодката и потеглихме. 



Около реката имаше много хора, предимно рибари, но и разни любопитковци без въдици. 

Направихме едно кръгче с детайлно оглеждане на румънския бряг и до съвършенство остана само една бутилка шампанско разстояние. Нищо, следващия път, ще сме по-подготвени.


Към 11 ч потеглихме към Русе. Но за това следващия път :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар