сряда, 25 февруари 2015 г.

Русе, Басарбово, Иваново, Червен


Поредният слънчев ден от нашата обиколка на северна България започна с напускането на Силистра и предвижване в посока Русе. Пътят през Тутракан покрай Дунав мина бързо и бе доста приличен като качество на пътната настилка. На практика се движехме по стар римски път Виа Иструм, свързващ градовете-пристанища по поречието на реката.

За престоя ни в Русе избрахме най-високия хотел в града – Рига. Може би сме писали и преди, че тези едновремешни градски хотели често имат непривлекателен външен вид. Но ако са ремонтирани – предлагат хубави стаи, перфектно местонахождение, супер гледка, а понякога и изненадващо ниска цена. А в случая си бяхме обещали, когато ходим в Русе – това ще е нашият хотел и си струваше :)

Оставихме багажа и тръгнахме на разходка покрай реката в посока Национален музей на транспорта и съобщенията, странициата на музея, някаде след около 15-20 минути бяхме на място.  


Музеят е уникален по няколко причини. Първо – единствен е по рода си в България, второ – поместен е в старата сградата на ЖП гара Русе – на трасето на първата българска жп линия Русе – Варна. Разгледахме парни локомотиви, влязохме във вагони в които преди повече от сто години са пътували обикновенните хора, но също и във специалните вагони на турския султан или цар Фердинанд I. А на края сами изпробвахме какво е да се вози човек на дрезина. Всичко това в откритата част на музея.











След това продължихме с експозицията във вътрешната част на музея. Тук има примерна чакалня за пътници първа класа и за останалите пътници. Разни телекомуникационни уреди от миналото, може да се види офис на началник на гара и други интересни неща. Прекарахме си добре около час и половина в музея, след което беше ред да видим и центъра на града.



Бързичко се озовахме на пешеходната зона и потока от хората ни отведе до центъра. Първо беше ред на едно кафенце за по-пълноценно потапяне в градската атмосфера. Топлото време бе изкарало доста народ по улиците на града, между тях и много майки с деца, което допълнително разкрасяваше хубавите градски улици.






След кафето продължихме разходката си в посока площад Свобода. От двете страни на улицата още преди да стигнем до площада имаше много красиви къщи. На площада на Свободата има статуя, представляваща свободата като жена, която държи меч в лявата си ръка. 

Стана ни интересно. Обикновенно на подобни места персонажите държат в ръката пушка или автомат, но тук не е така. Като се огледа човек малко наоколо, вижда сградата на Драматичния  театър С. Огнянов, съдебната палата или сградата на община Русе.






От площада тръгнахме по улица Александровска. Още красиви сгради и от двете страни на улицата, много от тях в настоящ или предстоящ ремонт. Въобще впечатлението от града е, че архитектурата тук е много европейска. Личи си, че преди около сто години Русе е било много повлияно от речната си връзка с централна Европа. Потвърждава го фактът, че Русе е бил първият град в България, където се е състояла кинопрожекция. Кратко описание и повечко факти има тук .








Продължихме по уличките към реката и после се върнахме обратно към площад Свобода за да видим и сградата на Операта и близо до нея църквата Света троица. Това бе достатъчно за един приятен следобед и бирата и пица бе идеален завършек на хубавия ден.



На другата сутрин ни чакаше първо Басарбовския манастир.

Басарбово е наблизо. С колата имате може би 20минути път от центъра на Русе. От града има пряк път, водещ до селото Басарбово, но през октомври 2014 на изхода от града се провеждаха ремонтни дейности и вместо да се лутаме тръгнахме по път E85 в посока Бяла. 

Пътят не е лош, но си спомням, че малко с късмет улучихме отбивката от главния път, за да стигнем до целта ни. Иначе, ако второкласния път не беше в ремонт, по него се стига първо до Басарбово и после може да продължите и за Иваново (както направихме и ние).



Басарбовският манастир, чието пълно име е Св. Димитрий Басарбовски е единственият функциониращ скален манастир в България, а първите писмени сведения за него са от 1431г. 

Впечатление правят цветните фрески от външната страна на скалния манастир, предполагам са реставрирани, но тази гледка с право е намерила пътя до множество туристически брошурки и справочници за България.

Самият манастир не е много голям, може да го разгледате за около 20-30 минути. Имайте предвид, че горните нива на манастира са достъпни по доста стръмни и тесни стълбички, изсечени в скалата, така че нужни са здрави крака и добри обувки. 




Също така по време на главния туристически сезон ако има един-два автобуса посетители, много трудно ще се разминавате с тях. За сметка на това обаче е достъпен за посещение целогодишно. По- пълна информация, включително за историята на манастира, може да се почерпи от тук .

Следващата ни спирка бяха Ивановските скални манастири. Намират се, с малко желание (защо има такава немарливост в обозначаването на историческите и културните обекти с указателни табели в България е сигурно въпрос, на който ще дадат отговор следващите поколения), на 4км от село Иваново, записани са като обект на Юнеско и става въпрос за комплекс от скални манастири и  църкви, разположени в природен парк Русенски лом.



Основани са през ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Не съм сигурен колко от тях са достъпни, но от хълма над  църквата Св. Богородица, която е перлата тук, се виждат доста от тях. Църквата е изрисувана с прекрасни фрески - образци на Палеологовото изкуство. 



В църквата има екскурзовод, който ще ви разкаже и покаже всичко интересно. За разглеждането на Св. Богородица и малка разходка около са ви достатъчни около 1 час. Има и малко кафене за леко освежаване, ако имате нужда. Контакти, цени, работно време и малко история вижте тук, идеи за пешеходни и автомобилни маршрути наоколо има тук .

След това пътят ни водеше към средновековния град Червен, на 17км от Иваново. Пътят до там е много живописен и мисля, че въобще целият район на Русенски лом е доста подходящ за велотуризъм. По наша преценка пътищата никак не бяха натоварени, а гледките са прекрасни. 

Една такава гледка има малко преди да стигнете до селцето Червен, сгушено в долината. Крепостта е била важна от военна, стопанска и духовна гледна точка най- вече през Второто българско царство, а после с идването на османската империя постепенно запада. 


Тук, както и в Басарбово и Иваново, ще ви се наложи да изкачите малко стълби, за да стигнете до каменното плато, на което е разположена крепостта. Отново имате възможност да се насладите на красиви гледки и да разгледате руйните на църкви, военни и стопански постройки. В югозападната част е запазена кулата и крепостните стени.




Обиколката на крепостта може да се направи спокойно за около 1 час и подобно като в Иваново, да не се връщате по същия маршрут, а да заобиколите, минавайки по дървено мостче зад крепостната кула, слизайки надолу по пътечката. 


На паркинга имаше работещо заведение, където мисля че може да поръчате и готвено. Историята на крепостта Червен, работно време и други подробности може да прочетете тук  и тук .

Атмосферата на есенната ни разходка е добре уловена на следващата снимка. :)


За деня ни оставаше само да се предвижим до село Нисово на 16км и там да пренощуваме. Знаехме, че селото е в сърцето на Русенски лом, така че очаквахме да е интересно, но истината надмина нашите очаквания. За това в следващия пост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар