Дядово и Караново, Долината на могилите

 В близост до Нова Загора от двете страни на бъдещата магистрала Тракия се намират могили от различни времена. Някои от тях-праисторически, някои- тракийски. Казанлък, намиращ се не толко далече, си има своята Долина на тракийските царе, затова ние решихме за нас да си назовем околието на Нова Загора Долината на могилите.

От екскурзовода в Карановската селищна могила научаваме, че в околността се намират 26 могили.

Но нека да започна с първата могила за деня – Дядовската. Село Дядово се намира на около 5км южно от Н.Загора по пътя за Раднево и Симеоновград. Ако искате да намерите могилата, трябва да карате по главния път Н.Загора – Раднево. Когато минете кметството в село Дядово, завийте на  третата отбивка в дясно и пътят ще ви доведе пред селищната могила.

Могилата е от бронзовата ера, на повече от 4 хиляди години. В интернет пише, че е една от най-големите могили от този тип в източна Европа и че е това е „Тракийската Троя”. Открити са не само напластявания от различни праисторически епохи, но и част от средновековна крепост и град. 

Сега всичко е консервирано с наилони и това, което успяваме да разгадеме  (там на място няма ескурзовод), са само оскъдните останки от крепостта.

От археологическа гледна точка сигурно е важно находище и източник на информация за миналото ни. Но мен лично мястото ме разочарова малко. Някак си просто не е достатъчно ясно за лаика турист и не е достатъчно секси за фотоапарата.

Дядово инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко в Нова Загора

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко в Нова Загора

Селищна могила с. Дядово- достъпна целогодишно, билет за вход- няма

След около 30-минутна разходка в ареала продължихме за село Караново, което е на около 5км от Н.Загора по пътя  Н.Загора – Стара Загора (отбивката е обозначена с кафява упътваща табелка за културна забележителност).

В селото има упътващи табелки за Карановската селищна могила, които са малко по-стари и едни доста новички табелки посочващи пътя към „Източната могила”. Внимание- в с. Караново в момента могилите, отворени за посещение, са две- селищна могила и тракйска могила! Първо отиваме до селищната могила.

За могилата се грижи целогодишно Йо. Господинов, така че има кой да ни октлючи и разкаже за мястото. Телефонът му (0886 01 75 02) е изписан на вратата на комплекса, а човекът дойде наистина до пет минути, след като му се обадихме.

Карановската селищна могила е включена в Стоте национални туристически обекта, така че, ако си носите книжката – ще получите печатчета :) Тази, също като Дядовската могила, е селищна могила. Това означава, че са създадени повече от времето, отколкото- от самите хора.

тук се виждат остатъци от керамичен съд в един от историческите пластове

На мястото са дошли заселници, предполага се от Мала Азия, в края на 7. хилядолетие преди Христа, построили са къщи и се е обособило селище. Районът е бил благоприятен за лов, земеделие, има и източник на вода и селището е съществувало хиляди години на едно и също място, като селищата са се изграждали едно върху друго- на мястото на разрушените или изоставени къщи се изграждат нови и така векове наред, а от напластяването се образуват селищните могили.

скалата показва историческите епохи на фона на пластовете

керамиката от различните епохи

Екскурзоводът ни показва една пътечка, която води до върха на могилата и оттам ясно се виждат другите могили, които са доста наблизо. Вниманието веднага привличат разкопките на изток ... Източната могила.

При Карановската селища могила експозиция няма, но екскурзоводът (всъщност е и пазач на обекта) ревностно събира падащите от мястото предмети, които ни показа: части от богато украсени глазирани съдове, малки купички и сечива,  запазили се наистина в много добро състояние.

Пътя към Източната могила води през циганската махала на селото и гледката е ... много, ехм, достойна за названието циганска махала. В края на махалата има няколко десетки метра чакълест път до самата могила и паркинг.

Находките в могилата са направени през 2008 година и то след набег на иманяри, които обаче за щастие не са стигнали до същественото. Днес могилата е още в процес на издаване на своите тайни, археологическата работа все още не е приключила. Затова може би извън главния сезон няма работно време, няма телефон, няма екскурзовод.

Обвземат ни малко мрачни мисли. Но докато се опитваме да надникнем през пластмасовия капак, покриващ находките, се показва мъж от близката махала и с усмивка на лице ни поздравява ... и носи ключове!

И така имахме възможноста да видим изцяло запазена тракийска колесница от 1.век след Христа, със скелети на два впрегнати коня и до то тях- скелетът на вярното куче на знатния тракиец.

Погребалната камера и няколко керамични съда, дарени на покойника за повече удобство във вечния му живот в отвъдното.

Всички източници относно погребенията на траките-аристократи говорят за погребване на човека заедно с любимите му куче и коне, но на практика такъв вид погребение може да се види само тук!

Може би ни подейства фактът, че, след като бяхме решили, че няма да видим нищо от гробницата, все пак успяхме да влезем. Може би беше самата гледка на колесницата. Но във всеки случай останахме много впечатлени и очаровани.

От нашия неочакван ексурзовод научихме и за останки от християнско поселение на запад от могилата, по пътя за село Крива Круша, където ориентира е: малко преди пътя да започне да се издига в скалите, от дясно остава малка инсталация за сълнчева електроенергия и в ляво срещу нея се намират останките.

Останки от какво точно не се казва никъде, но на нас ни прилича на християнска трикорабна базилика и някаква, може би крепостна стена. На някои от разсетите на около мраморни парчета си личат орнаменти от украсата им.

Направихме още малко снимки. Поехме си малко въздух и доста доволни си тръгнахме от Караново. Имайки предвид степента на завършеност на разкопките тук, си мислим, че на мястото тепърва му предстоят потоци от туристи.

Последната спирка от културната ни обиколка трябваше да е Историческия музей в Нова Загора, кадето се надявахме да завършим културния тур, но за съжаление музеят беше затворен. На неработния 4. март.

Караново инфо:

Места за настаняване (целогодишно): къщи за гости-  да

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко в Нова Загора

Селищна могила с. Караново- отворена целогодишно, отговарящо лице:
Йо.  Господинов тел. 0886 01 75 02, билет за вход- 2 лв.

Тракийска могила (Източната могила)- официално работно време:
всеки ден 10.00-12.00 и 14.00-17.00,  билет за вход- 2 лв.
За конкретна информация за работното време позвънете на Исторически музей Нова Загора тел. 0457/ 6 31 54
Интересно за конкретната колесница:  http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl38
Хубав преглед на историята на колесниците:  http://horses-bg.net/kone-ezda-lubopitno/istoria-na-kolesnicata-1/comment-page-1#comment-929

Кукерландия Ямбол 2011

... или Попа, Мечката, Булката, Бебето и другите.

В събота на 5. март направихме тези снимки от фестивала на кукерите в Ямбол. Текстът на този пост няма да е много дълъг, ще оставим снимките да покажат малко от цветната, шумна и весела атмосфера на Кукерландия 2011.

Пожелаваме на Кукерландия дълги години и успешно разрастване на събитието.

А на кукерите: благодарим за съхраняването на българските традиции и нашите поздравления за прекрасните маски, направени с много грижа, труд, любов и умения.

 

 

Още снимки на кукери можете да видите на: http://kukerlandia.com/galeria.php?Category=56 

Ардино- Дяволския мост- Златоград

Опознаваме отново Родопите и този път сме решили да се отправим към „граничната зона”, където източният родопски дял  се среща със западния. Линията на условните граници следва течението на реките Боровица и Горна Арда, а що се отнася до населените места- от Тополово на юг към Ардино, Неделино, Мадан и Златоград.

Малки китни селца и горички се редуват по хълмистия добре поддържан път, който заформя забавен слалом от една страна, но от друга- забравете за високите скорости- просто няма как.

Минавайки през Ардино се отбиваме, за да видим прословутия Дявосли мост. Бяхме разгледали доста снимки на това място и си мислехме, че едва ли е толкова красиво в действителност, но, повярвайте, чудесно е  и си струва усилията!

В центъра на Ардино има указателни табели за моста- трябва да се кара в посока село Дядовци (5 км) и след като напуснете селото, чакълестият път продължава само направо. Малка чешмичка по пътя указва, че мостът е на още 5 км. Чудим се да оставим ли автомибила там или още може с него. Е, може, но не за дълго. Много скоро (след километър)  пътят преминава в пътечка и оттам продължаваме пеш. (С малко повече инат и внимание всъщност бихте стигнали до моста и с автомобил.)

 Есента в Родопите е приказка в златни цветове- спокойно е, чак леко призрачно. Това усещане е подсилено и от изоставената махала, която подминаваме.

Маршрутът до Дяволския мост не е тежък и след около 1 час вече го виждаме да се издига над Арда. Мислех си какво го прави толкова уникален. Каменните мостове не са изключение за България, още по-малко за Източните Родопи.  

  
Подобни мостове от 16 век тук има много- в Свиленград творението на Синан е още по-величествено, в Харманли- Гърбавият мост не отстъпва на Дяволския. Но именно този, Дяволския мост, е най-привлекателният. За себе си намирам отговора- това е заради природата наоколо- обагрено според сезона, живописно, тихо, само ромолът на реката се чува и те кара да забравиш за суетата и забързания ритъм на цивилизацията...

Почиваме и тръгваме обратно, защото ни чака Златоград. Цялият излет ни отне около 3-3.30 часа и ако имате толкова свободно време и се намирате наокло, непременно се отбийте.

Дяволския мост инфо:

 Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- в Ардино- да, след предварителна резервация       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): в с. Дядовци, в Ардино- да

Ресторант (отворен целогодишно):  в Ардино- да

Дяволския мост: достъпен целогодишно, билет за вход- няма, 

подходящо за пикник място (при моста има закрита беседка)- носете си храна и вода

Когато тръгваме към Златоград, от който ни делят 40 км (през Неделино) за него знаем, че е най-южният град в България, това е мястото, откъдето тръгва  песента Излял е Дельо хайдутин на път за Космоса и е средище на най-старите традиции на българската култура и бит.

Летвата е поставена високо от репутацията на града и той в никакъв случай не разочарова. Цялата идея за автентичния възрожденски дух на мястото е вградена в Етнографския ареал на Златоград.

Стари къщи, калдаръмени улички, кафененца, дюкянчета, където демонстрират стари родни занаяти, музеи- всичко, събрано на едно неголямо място.

Тук биха могли да сминат филм за българското Възраждане- не липсва нищо. Изглежда поддържано и ново, а в същото време- неподправено и концентрирано.

За съжаление в Златоград сме в делничен ден и не всички от музеите (Музей на пощите, Водните съоражения) днес работят, но все пак оставаме очаровани от атмосферата и се задоволяваме с експозициите на Етнографския музей.

Според една брошура в района има и доста интересни природни забележитолности и туристически пътеки, на което, съдейки по природата наоколо, сме склонни да вярваме.

Обиколкта на Етнографския ареал отнема околко 2-3 часа Обещаваме да ги изследваме при друго наше посещение и на сутринта тръгваме към Перперикон.

Чудесните снимки са дело на Мише, която видя Златото на Златоград по този начин! Благодарим, Мише, и за това, че споделихте тази разходка с нас!

Златоград инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да (В ареала на Етнографския комплекс има няколко къщи за гости, но през есенно-зимния сезон се изисква предварителна резервация. Целогодишно, без резервация ще ви приемат в хотел Александровите къщи- препоръчваме)       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно):  да

Ресторант (отворен целогодишно):  да

Билет за вход в целия Етнографски музей няма, различните обекти имат малки такси:

--занаятчийските магазинчета имат такса за снимки и  демонстрация 1-2 лв на обект

--музеите в ареала, вход по 3 лв. на обект