петък, 11 октомври 2013 г.

Родопите 3 – село Орехово


Последната част от нашата родопска разходка ни заведе до селото Орехово. Тук ни изведе пътя, по който бяхме тръгнали от хижа Кабата и Цирикова църква. 



Маршрутът от хижата е лесен и минава по черен горски път през гъстата иглолистна гора. Трябваше да ни е като един вид отмора на предпоследния ден от разходката ни – посоката е само на долу.

Да, обаче планината бе решила малко да ни върне на земята и да ни припомни, че не сме на разходка в парка, а насред дива природа и слизаме от 1800 до около 1000м надморска височина.

От известно време облаците, събиращи се над нас, бяха повод за дебати ще вали ли – няма ли, ще стигнем ли до селото сухи и т.н. 


По едно време като се стъмни насред бял ден, задуха един сериозен вятър и всички дебати секнаха. На никой не му се говореше, докато рови в раницата за дъждобран, а и времето се промени толкова рязко, че едва ли имаше време за приказки.

Първо ни намокри обстойно, после започна и градушка, а около нас всичко побеля. Парченцата лед ми приковаваха погледа в земята, докато ме биеха по главата, карайки ме да си мечтая за шапка под качулката на дъждобрана. 

И малко след като станахме вече вир вода – в буквалния смисъл на думата – дъждът спря. Е, не грейна слънце веднага (за повече драматизъм в разказа), остана си студено и намусено, но поне спря да ни шляпа по ушите.

(Тук да кажа, че има смисъл нещата в раницата да са сложени в найлонов плик - нищо, че времето изглежда безоблачно. И един – два стари вестника също могат да се окажат много ценно нещо, когато в последствие искате да си изсушите обувките.) :)

Мокри и с леко спаднал морал, достигнахме поляните над село Орехово. 


От първите гледки се виждаше едно сравнително по-голямо село, (имам предвид по- голямо от Лилково и Ситово например) разположено терасовидно на противоположните склонове на планината.

Над селото се спряхме да разгледаме водопада Скакалото, за което в нета пише, че лятото пресъхва – не знам, възможно е, но ние го заварихме в добро състояние. (На другия ден ходехмe до Дуплевския водопад, намиращ се пак в близост до селото, и там вече нямахме късмет – на края на април беше пресъхнал).





Близо до водопада се намира и един от многото параклиси в околността. Тук вече бяхме излезли от гората и се озовахме на една  поляна между разцъфнали дървета и висока трева, селото съвсем на близо, а с него и възможността да съблечем мокрите дрехи и да се стоплим.











Докато стигнем до къщата за гости, където ни беше нощувката, малко се разходихме из селото.
Както и на други места в Родопите, беше много чисто и подредено. Някои от къщите бяха стегнати и подържани, някои – явно напуснати отдавна – се рушаха. Като цяло обаче се усеща повече живот в селото, не е някое забравено място, пазено от баби и дядовци, докато внуците вече не си спомнят откъде минава пътят.

В селото има магазин с основни хранителни стоки, църква, 175 жители и няколко къщи за гости, сдружени в Туристическо сдружение – село Орехово (страницата тук ).

Идеята на такова сдружение е много добър пример за това  как съединението прави силата. Тук се получава леглова база от 120 легла, в няколко различни къщи за гости, но не далеч една от друга (селото все пак не е толко голямо) с обща презентация на страницата, с посочени примерни маршрути, контакти, снимки – всичко, което ви трябва, смислено презентирано и лесно достъпно.

Така се прави селски/планински туризъм. Има много места за настаняване, които биха могли да си вземат пример от къщите в селото.

Ние спахме в къща за гости Рая  и останахме предоволни.


Домакините ни бяха приготвили вечеря, включваща  освен друго и родопски пататник (отличен), превъзходна домашна ракия, а накрая разбрахме, че домакинът ни – бай Любен, свири на родопска гайда и може да пее прекрасни родопски песни. Заедно с още двама негови колеги от местния състав за народна музика ни изнесоха концерт, които за момента ни накара да забравим всичко друго, освен звездната пролетна нощ, хубавата компания, планината и неините песни.

Ако искате да послушате малко родопска музика и да чуете разказите на самия бай Любен и жена му Стефка, кликнете тук. :)

На другия ден разгледахме околността на селото. Вече споменах водопада Дуплево, който за съжаление беше пресъхнал, но недалече от него се намира Челевешката пещера, където според преданията са убити българи, отказвали помохамеданчването. Така че освен по-дълги маршрути оттук могат да се правят и по-къси преходи и разходки.









Освен това Орехово се намира и на път на един много по-дълъг маршрут – Хвойна – Пампорово – Арда – проход Елидже.

След разходката  хапнахме още веднъж от вкусните родопски ястия и след обяд си взехме довиждане и тръгнахме за село Хвойна, откъдето имаше автобус за Пловдив.

Приятно изморени, почернели от горското слънце, се гмурнахме обратно в цивилизацията и се чувствахме все едно идваме от друг свят.

Един тих  спокоен свят без gsm покритие, свят където непознати хора, които срещаш те поздравяват и желаят приятен ден. Свят, където не се бърза, на всичко се отделя толко време, колкото е нужно.

Свят, който сме загубили и толкова усилено търсим.


Родопите 1 тук, Родопите 2 тук


1 коментар:

  1. Здрасти! Аз съм от Полша и много искам да науча се български повече. Искаш ли да поговорим? Мисля, че тове ще бъде добре за моят български. Моя имейл: olka19933@vp.pl . Поздравявам :-)

    ОтговорИзтриване