Родопите 2 - Лилково - х. Персенк - х. Скални мостове

След закуска си взехме довиждане с домакините и вече малко аклиматизирани и посвикнали с родопските гледки тръгнахме в посока хижа Персенк.

Първо обаче се спряхме да разгледаме лилковската църква Св. Архангел.

Докато чакахме бабата, която държи ключа на храма да дойде и да ни пусне вътре, разгледахме малко повече и самото село. Подобно на Ситово то е разположено на заобикалящите го склонове и има красиви планински къщи.

За жалост доста от тях са празни и се рушат. В селото живеят предимно по-възрастни хора а центъра на местните събития е изглежда църквата и бирарията Щайнер, намираща се срещу нея.

Останахме известно време в добре поддържаната църква, тиха и мистична като планините, в които се намирахме и след това потеглихме по пътя за хижа Персенк.

Маршрута ни водеше по пътя, излизащ от селото, но след няколко завоя влезнахме в гората.

Боровата гора беше тъмна и непростъпна, а маркировката на пътеката по-скоро я нямаше, но това не ни притесняваше особено, защото си имахме кой да ни води.

Минахме покрай едно параклисче, направихме си почивка и пак продължихме. Пътят  ни изведе в местността Митницата, където е минавала границата на Тъмръшката република  и не след  дълго достигнахме хижа Персенк.

Хижата е мъничка, но предлага някои основни неща: чай, ракия :), топла супа и други дреболийки за хапване. Ако искате да спите тук – има бунгала които може да си наемете.

За контакти вижте страницата на хижата.

От хижата можете да продължите към Чудните мостове (което бе нашият маршрут) или към село Орехово, към което се слиза по не много подържан, но все пак път.

Ние се разходихме наоколо, попихме малко бира, любовайки се на свежия  планински въздух и красивите гледки,  а разговорът  често се завърташе към прозиращите заснежени участъци по-високо в планината. Въпреки че бяхме на 1700м височина, при нас сняг нямаше, а и времето последните няколко дена беше топло и приятно.

Изпълнени с очаквания си легнахме, за да се наспим за следващия ден.

Сутринта потеглихме първо към връх Персенк (2074м) като минахме през стар римски път, водещ  до Беломорието.

Според интернет това е най-добре запазеният римски път в България. Вървейки по него, човек просто няма как да не се зачуди колко ли труд е бил нужен, за да се домъкнат и подредят такива камъни на таково отдалечено място.

Освен чудене по въпроса за уменията на древните строители, също трябва и да внимавате за отбивката до връх Персенк, скрита между дръветата, но след умерено изкачване стигате до 2074м надморска височина и ви се открива поглед чак до другата страна на долината, където се намира Пампорово с характерната си кула Снежанка.

От Персенк пътят слиза вече надолу чак до хижа Скални мостове, контакти тук  (защо на хижарите не им пречат негативните коментари в секцията за отзиви не мога разбера. Ние няма да коментираме, само ще кажа, че условията не са за претенциозни хора.)

До хижата има свестен асфалтов път, така че става и за обикновени автомобили.От хижата е много близо до скалния феномен Чудните мостове. (около 30 минути)

Чудните мостове беше едно от нещата, които отдавна исках да видя и до голяма степен ме бяха мотивирали за избирането на този маршрут. Самите мостове са много живописни и определено са едни от най-впечатляващите  природни забележителности на България.

За съжаление ние уцелихме празничен ден и навсякаде беше препълнено с хора – за пълна наслада от природата бих препоръчал делничен ден, когато мисля, че мястото ще е само ваше :). 

Обратно от хижата Скални мостове тръгнахме по пътя към хижа Кабата, пътят ни водеше под билото на планината с гледки към околните върхове и поляни. 

В хижата само обядвахме, но мисля, че може и да се спи, контактите са тук  (в коментарите  отдолу има и други телефони за контакт, евентуално ще ви се наложи да повъртите малко, докато нацелите актуалния номер :)

От хижата може да се посети Цирикова черква, преходът е кратък (може би 30 минути), а гледките оттам също са интересни.

Малко под самия връх, където се намира и параклисче, има интересно скално дере, в което може да влезете за повече емоции и да го разгледате.

От хижа Кабата, където се върнахме, прекосихме поляната и се запътихме към село Орехово- крайната точка на маршрутът ни.

Пътя до Орехово и впечатленията ни от селото ще опиша в следващия пост :)