понеделник, 2 май 2011 г.

с. Емона, нос Емине


От няколко години нос Емине и селцето Емона е една от любимите ни разходки. Били сме там през всички сезони  пеш,  с кола,  с джип, като сме стигали от различни точки: от Иракли, от с. Баня, от к.к. Елените.

Този път решихме да пробваме маршрута с колела като превземем носа през Еминската планина от к.к. Елените. Оказва се, че малцина знаят за варианта през Елените. Може би, защото комплексът е затворен за не-гости, почиващи там и винаги ще ви спре охраната с въпроса Вие къде?. Винаги питат, но поне винаги пускат да минеш. Вляво от големите порти на новопостроения хотел Касъл, намиращ се зад вилите,  започва горската пътека към Емона.

Пътят е доста широк, подходящ за висикопроходим автомобил. За колела е малко труден- почти целият маршрут е леко изкачване, а като добавим и дъждовете през седмицата, май повече бутахме, отколкото карахме. По обратния път обаче колоезденето е удачно с малки изключения.


Внимание- пътеката не е маркирана. Едва ли ще срещнeте някого, който да ви упъти. Хора едва ли ще видите, но гледките, които се откриват по пътя, са много красиви, някак самотни и ...морски.

След около час се стига до малко каменисто плажче (Буджака) и рекичка, която винаги e била пресъхнала, но сега трябаше да си „строим” бент, за да минем. 


Това място с реката сме нарекли Прасешка поляна- точно тук видяхме семейство диви прасета миналата есен (и след това всеки храст ми се струваше потенциално диво прасе).

От поляната следва изкачване до билото и подминаваме изоставената сграда, на която също сме дали име- McDonalds (защото проникват навсякъде).


Пътя по билото до селото продължава 1.30-2.00 часа премерена крачка, с почивки за снимки и любуване на конете, които винаги са наблизо.



Ето го селото. Както обикновенно не се вижда никакво движение. Не е чудно-според регистъра на община Несебър в селото постоянно живеят 6 жители, но през лятото собствениците на вили идват да си почиват.

Спираме при църквичката Св. Димитър. Отново изглежда затворена. Оказа се, че само изглежда така. През вратичката встрани от главния хвод се влиза свободно, катинарът на църковната врата е отключен и този път успяхме да влезем.





Църквата  всъщност e нова, построена с дарения и доброволен труд от живеещите тук.

Време е за нещо за хапване, разбира се- в кръчмата в центъра на селото. Кръчмата няма име, има нещо като работно време, но в пролетно-летния сезон винаги има кой да ви продаде бира, сладолед, вафли и кафе. Оттук се вижда нос Емине (на около 2 км от селото). За съжаление гледката малко се е стеснила- построили са  нови вили, нов хотел и имиджът на селото малко по-малко се променя.



Не остава време за манастира и ходене до фара- тръгваме обрано. За тях, както и за Иракли (6 км от Емона), ще разкажем по-нататък- може би още другия уикенд.



От горните снимки сигурно се разбира защо толкова обичаме този маршрут. :))


3 коментара:

  1. Благодаря,за информацията наистина е страхотно!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Много красиво място.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен6 юли 2017 г., 17:57

    Страхотно място и страхотен пътепис :) Имам въпрос - пътят подходящ ли е за лек автомобил? Става въпрос за летния сезон, когато няма такава кал като от снимката в разказа Ви.

    ОтговорИзтриване