Халкидики – лесен отговор на намусеното време в България

Кратка разходка в северна Гърция, при която ще посетим намиращите се на полуостров Халкидики дестинации Атон, древната Стагира (Олимпиада), Партенонас и Полигирос.

Продължаваме с публикуването на нови постове от по-старо време. Настоящият също е есенен, но от 2013г, така че, някои неща най-вероятно са се променили, но други сигурно си остават такива, каквито ги видяхме.

Каква беше дилемата ни този път. Лека полека изтървавахме хубавото есенно време, а есенните мъгли, дъждове и трайно ниски температури чукаха на врата, когато седнахме да мислим къде наблизо, сравнително евтинко да си прекараме хубаво и поради няколко причини избрахме да е северна Гърция и по-точно Халкидики. Знам, че много хора са ходили и познават курортните места по крайбрежието, но нашата цел бяха пешеходни маршрути, планини, гори и великолепни гледки. 

При планирането на маршрутите много ни помогна Halkidiki walking guide, който е написан на английски и немски, можете да го разгледате или свалите от тук . Има доста подробно описани 20 различни маршрута по целия полуостров, и авторът Дейвид Рамшо е свършил прекрасна работа. 

Има само един проблем – маркировката, на някои места я има, на някои не. И понеже пътеките се маркират с пластмасови указателни табелки, които не траят на острото слънце има вероятност маршрутите да са станали по-трудно откриваеми от времето, когато ние ходихме.

Честно казано още тогава ни се наложи да използваме и други видове навигация, като карта, гугл мапс, ... собствените си глави :),  по някога да правим компромиси с дестинацията, защото просто се бяхме изгубили и колкото и да гледахме, маркировка не се виждаше. Но пак да кажа, пътеводителят е много подробен, така че, ако имате малко авантюризъм в себе си и не държите 100% да проследите маршрута, мисля че ще свърши работа. 

Има и друго нещо - и Гърците са малко скарани с интернета (фактът, че брошурата,  промотираща туризъм в Гърция, я е писал англичанин, говори сам за себе си). Информацията не се намира толко лесно и винаги има вариант на място нещата да са различни (работно време, цени, отворено/затворено и т.н.). 

Затова освен добри обувки и крем против слънце, ще ви е от полза и добро настроение и не забравяйте, че отивате на почивка. Стресът, бързането и стремежа към безупречно изпълнение на каквито и било планове оставете в къщи, няма да ви трябват.

Нашата база се намираше близо до Аспровалта, малко курортно селце в Струмския залив и от там  всяка сутрин тръгвахме по магистралата към Ставрос (посока Солун), където вече зависеше от конкретния маршрут на къде да продължим.

Ден първи: Атон и Стагира.

Първият ден избрахме източния бряг на Халкидики: Ставрос, Олимпиада, Стратони, Йерисос и Уранополис. Като идеята беше да направим маршрут  №14 от гида, тоест Уранополис – границата на Атон – Уранополис и евентуално на връщане, ако остане време,  да минем през античния град Стагира в непосредствена близост до Олимпиада.

Пристигнахме в Уранополис, по това време на годината мирно и дремещо малко градче, от което е възможно да се качите на кораб и да си направите морска обиколка на Атон – най-източният от трите пръста на Халкидики и също така територия, отделена от Гръцката, подобно на Ватикана, приютяваща християнската църковна общност. 

Правилата за достъп до Атон са строги и важат само за мъже. За жените има само едно правило тук – просто не се допускат и толкова по въпроса. За посещение на монашеската територия е нужно да платите такса, която е различна, ако сте православен грък, православен чужденец или не сте православен изобщо. Повече информация на български има тук, на английски тук, разписание на фериботите тук . 

Но нашата главна цел беше друга, затова ще спра дотук с обясненията за Атон. 

Нашата разходка започна от паркинга няколко стотин метра южно от кулата Просфорион (най-голямата и най-добре запазена кула на полуострова, от 14. век) и продължи покрай морето. 

Излязохме на малко плажче и малко по-късно стигнахме до границата на Атон, след което и до останките от манастир Зигос от 11. век.  Оттук пътят води на север през гори с маслинени дървета, качва ви нагоре, завърта ви и на края ви връща обратно към Уранополис. 

Цялата разходка би трябвало да е около 2 часа. Ние обаче се изгубихме в гората зад маслините и след около 2-часово обикаляне се върнахме в градчето, следвайки траектория подобна на описаната в гида, но дали е била същата е трудно да се каже :). 

Пихме едно фрапе в барчето срещу кулата, (доброто фрапе упорито отказва да напусне гръцката територия и затова се налага да бъде търсено точно там, в родината си), видяхме цял автобус поклонници, завръщащи се от морската си обиколка на полуострова и тръгнахме обратно. 

Следващата ни спирка беше античният град Стагира. Най-лесният ориентир за намирането на родното място на Аристотел е крайбрежното градче Олимпиада. 

До Стагира имате достъп по път, водещ от самият град или от главния път, водещ към Йерисос, от където дойдохме ние. Тук разходката е за около час – час и половина, при положение че искате да обиколите целият нос и всичките му пътечки, докато снимате романтичните гледки към околните заливчета. 

Но за разходка мястото е идеално, никак не се чудя на античните му основатели, че точно него са избрали за заселване.

Следващия ден беше ред на вторият пръст на Халкидики – Ситония и планинското селце Партенонас (маршрут №9 в гида). 

За да стигнем до тук ни се наложи да попътуваме малко повече през вътрешността на Халкидики и да се запознаем и с другото му лице – планинско, гористо и безлюдно. 

Минахме през Палеохори, Метангици, Агиос Николаос и после по западния бряг на Ситония стигнахме до Неос Мармарас. 

Тук оставихме колата, де факто в центъра  и тръгнахме пеша да търсим от къде започва пътеката, която трябваше да ни качи на 360 м надморска височина и да ни доведе до малко селце на име Партенонас.

Гидът предлага два маршрута- един лесен, започващ в северния край на Н. Мармарас до таверна Дросия и един по-труден (но и по живописен?), започващ в южния край на градчето. 

Малко с трудности намерихме началото на пътеката в южния край на града, но щом я намерихме започнахме доста стръмно изкачване, което доста ни поизпоти. 

От друга страна обаче, всеки път, когато се спирахме да си поемем малко въздух и се обръщахме назад гледката към Неос Мармарас и острова Келифос беше прекрасна. Като изключим факта, че пак загубихме пътя (пластмасовите табелки с тризъбеца наистина не траят добре по дръветата) и малко се помотахме, уцелихме правилната посока, стигнахме едни скали, където преходът започна да става наистина интересен и малко след това ни се откриха първите покриви на селото.

Още с влизането в селото ни направиха впечaтление ремонтираните къщи и улици. 

Поразходихме се малко, заседнахме в една таверна (имахме нужда, изкачването беше изцедило доста от силите ни) с панорамна гледка към морето, поупражнявахме си гръцкия и чак след това дойде време да разгледаме селото вече без да пъхтим и без да ни се привижда бира на всяка крачка.

Историята на селото е интересна с възходите и паденията на съдбата му. Първоначално е основано от жителите от крайбрежните села като убежище пред повтарящите се набези на пирати. 

По късно – през 70. години на 20. век на Партенонците им е писнало от хубавата гледка и дългите разстояния до цивилизацията и са се преселили обратно долу при морето. 

После обаче идва отново момента, когато вече е престижно да си собственик на имот в планината и селцето се обусобява като вилно селище, където хората си карат уикенда на по-прохладно през лятото или развиват бизнес като собственици на малки хотелчета и тавернички. 

А посетителите са или такива като нас – с раница и потно чело или семейства с автомобили, дошли на кратък излет. Партенонас много ни хареса. Къщите излъчват хем един такъв балкански дух, хем средиземноморска романтика, всичко (или почти всичко) е подредено, управено, красиво. 

Обратният път е лесен, защото върви надолу и отново предлага впечатляващи гледки. Целият маршрут ни отне около 5-6 часа, а долу в Неос Мармарас бяхме малко преди да се стъмни и хванахме този залез:

Последната ни разходка беше в околността на Полигирос (маршрут №16 в гида). 

Градът е столицата на област Халкидики и се намира точно по средата ѝ, в полетата на планина Холомондас. Тук живеят около 10 хиляди жители и не бих казал че е много туристическо. 

Нас ни интересуваше един маршрут, започващ в северната част на града, близо до местната болница. Пътят оттам води първо към храма на пророка Илия, после към билото на планината и голяма телекомуникационна антена, след което слиза надолу към града. 

Тук отново ни се наложи да следваме повече обща логика от конкретните указания, но имайки предвид, че трябваше  да се движим по билото на планината и града да се вижда от наше дясно пак не беше толко трудно. 

В Полигирос имахме най- голям късмет за снимки на цветна широколистна гора. Обиколката ни отне около 3-4 часа и като трудност на терена  бих я сложил на второ място след разходката до Партенонас, която си беше доста трудничка, докато Атон и Стагира са лежерни разходки в лесен терен. 

Казвайки това е редно да спомена, че в един момент отчаяни малко от дългото ни ходене без да видим маркировка, решихме да слезем по едно дере, тъй като посоката си беше ясна – надолу към града. Е, това слизане си беше запомнящо, :). 

Преди да си тръгнем, разгледахме малко града и похапнахме лек обяд в една узерия. Тук бяхме единствените чужденци (по това се познава че човек е намерил автентично заведение :)) и единствените, които не си бяхме поръчали каничка с ципуро. 

Иначе посетителите на заведението бяха най-различни, имаше маси с по двама-трима, малко по-големи мъжки компании, но и маса с три жени около 50г възраст, които си поръчаха мезета и кана с ципуро с такава лекота, все едно не е 4 часа следобяд и те не си поръчват твърд алкохол. Но така или иначе, храната беше много вкусна, атмосферата релаксираща, а късно октомврийският въздух-  топъл.

Така свърши нашата разходка по Халкидики. Стана ни ясно, че освен море, полуостровът има и доста други прелести, които до голяма степен чакат да бъдат открити и могат да ви зарадват през пролетта или есента, когато времето в Гърция е по-топло от нашето, но туристите и изгарящата жега ги няма.

От миналата година в района има още една потенциална атракция, но ще се наложи да почакаме малко преди да стане достъпна. 

Близо до Аспровалта се намира Амфиполи. Малко селце с историческа значимост в гръцката история, до което археолозите през 2014г откриха гробница, за която спекулират, че е на Александър Македонски. Разкопките още не са приключили, но когато стане, ще си струва да се отбиете и тук.